Kraut-Surgeon, m.d. - Shorty - 2008-12-17 17:02:57
Една леко гадна история за това, как работят германските лекари...

"Kraut (нем.) - кисело зеле. Обръщение на американските войници към германците през WWII - нещо като шваба, или Charlie при виетнамците."


Преди няколко месеца, за спомен, Созопол ми причини кокоши трън. Аз си мислех, че е просто трън в крака, който тялото ще изхвърли и затова си траех мъжки, докато не загубих способността да стоя прав продължително или да ходя особено дълго. Тогава реших, че ще отида на лекар. Стъпка номер едно тук е да отидеш до Хаусарцта си (личен лекар), който да види кво ти е да те прати при специалист по съответната гадост. Та, моят доктор ми каза "Мммммм, вие сте за... Хирург!" ТЪРДШШШШШ! (откакто видях Дани наоколо се сетих за това със страхотна сила след седем години пауза).

Отидох при съответния хирург, който работи в една клиника на зоненщрасе и се намира до една сграда, строена от нацистите. По всичко личеше, че това е адресът и съм за там, ама хич не ми се влизаше при хирург, в помещение за хирурзи, строено от тия садисти. Какво да се прави, минах по няколко мрачни, каменни коридори и стигнах до рецепцията, където казах, че имам час. А там седи някаква невероятна стажантка, вероятно от университета Лудвиг-Максимилиан (същия го е завършил и д-р Менгеле) и ми вика "вие за анестезиологията ли сте?". "Ми, не, аз тва с анестезиологията си го причинявам сам всяка вечер, за хирургията съм.". Навън се смрачи. ТЪРДШШШШ!
Докторът ме прие и ме попита кво ми е. Зарадвах се, че не ми личи и не ми откри нещо от пръв поглед. Когато му обясних, ми каза, че бил специалист стомашно-чревна хирургия, не се занимавал с такива малки работи и не можел да ми помогне, освен ако не съм желаел да ми скъси червата. Казах му, че така ще ми се ака още по-често и му отказах. Даде ми направление за негов колега. (абе, вие да не си пожелавате Христос возкресе с яйца - сега се ражда, рано му е!) Тръгнах си.

Най-големият ми проблем е, че е последната следмица преди ваканцията и всеки ден имам някви съвещания и презентации в университета или по работа. Просто не мога да си позволя да лежа, да не мога да ходя или да не съм там. Затова и бях решил да го оставя за след Нова година, но допреди няколко часа мислех, че е трън и ме беше страх да не гнояса, та да си загубя целия крак - обидно би било в Магнитото само аз да седя, а вие да гледате, но както каза Шварцер Трутхаан, ще станеш истински пират! Реших да се пусна на третия германец и той да ме мине.

Звъннах му по телефона за да си запиша час. Скара ми се, че искам да му продиктувам името си буква по буква - щял да го разбере. Казах му го - разбра го и дори го беше записал правилно. Помислих си - има опит с работа със славяни. Това ми беше първото притеснение. Второто дойде когато ме попита:
- Взимате ли аспирин?
- Ами не, търпя си го и без обезболяващи.
- О не, аз ви питам заради Вашето кръвообращение!
Същисах се. Ами не, не взимам, обещавам, че няма да кървя повече от другите хора в кабинета ви...

Вече ми имаше уважението и днес отидох. Лелката на рецепцията беше дърта и слаба, с остри черти и твърде любезна "Хер Караниколов, докторът има усложнение при моментната си ОП и ще му отнеме малко повече време.". Усложнения? Не ще да мре бързо? При експеримети за определяне скоростта на разпространение на коремен тиф в окопни условия или при височинно-декомпресионен експеримент за Луфтвафе? Както и да е, изчаках го, четяйки новия Ауто-Мотор-Щпорт и зяпайки новата Z4-ка - най-накрая да я видя без кори.

Въпросният доктор се появи и беше с очилца, които ми напомниха на очилата на доктора от началото на Return to Castle Wolfenstein. ПОКАНИ МЕ ДА ВЛЕЗНА.
- Събуйте си и ми покажете. Легнете там. Такааа, не е чуждо тяло, кокоши трън, легнете по корем и да започваме с процедурата.
- П-п-пр-процедурата? Докторе, след това ще мога ли да ходя?
- О да, но ако не го направим може и да не можете. Сега ще ви напръскам с лидокаин, за да мога след това да пристъпя към обезболяващите мерки. Хммм, представете си, че сте на спа-процедура - каза го докато вадеше чукаси спринцовката от некво чекмедже - съжалявам, но кожата на брадавищата е много груба и ще трябва да се използва ПО-СЕРИОЗНА игла. За съжаление, болката е неизбежна. (сори, просто трябва да го напиша и на немски - направо ми се смръзна сфинктера - Der Schmerz ist unvermeidbar. Bedauern.) ...ТЪРДШШШШ!
В този момент ми заби тая свинщина през средата на въпросното нещо (а то, тая работа рамене нема и влиза докрай). "Не мърдайте, трябва да мина през него, за да стигна до живата тъкан". Е, да те еба у спа-процедурата, вместо камънаци по гръбначниот стълб, ти ми го набиваш! Изквичах, оправдавайки се, че просто му давам фийбек - защото е хирург и може би трябва да знае, ама имах чувството, че се е учил от баща си - някой Метзгер (месар), а дядо му е бил началник отдел "медицински изследвания върху славяни" в Дахау (снимка горе) и са тоя го е хванала носталгията.

Тресна ми инжекцията и излезна да чака, да ме хване. На мене свитки ми излезнаха. В този момент обаче се огледах из кабинета и установих, че има повече апаратура, отколкото в някои бг-клиники. След десетина минути се върна, говедото, и аз го попитах дали ще го гори с течен азот. Той вика "ама това е варварско, не се ползва от години (ела в бг, да видим дали не се ползва), ще го изрежем със скалпел, а после, да, ще го изгоря, но с един ефективен спрей". Така и направи, лайното, и после ми вика вдигни си крака (а аз съм по корем, нищо не виждам, и слава Богу) и почна да ме омотава нещо. Имах чувството, че ме е омотал с трийсе метра бинт и, че крака ми е станал на боксова ръкавица и тъкмо да го питам "нали каза, че ще ходя бе, Джери?" и ми вика готов си.
Обръщам се - някаква половин метрова, разтеглива, червена превръзка на крака ми - имам чувството, че изобщо не съм превързан. Нещото седи - без безопасни игли, удобно, държи, не пада, не бях виждал такова нещо преди.

Пожела ми всичко добро, каза да мина след ваканцията да ме погледне и ми каза да се прибера преди да ме е отпуснала упойката (верно си еба дроба). Та, с тази може би малко отегчителна история исках да ви кажа, че не са спряли да правят впечатление на нацистки садисти понякога, но пък са измислили всичко, така че да ти е удобно и да се оправиш максимално добре и бързо.

Рейтинг

Коментари

Cookie - на Mon, 22 December 2008
Хахаха, не е истина :))) Странно, но при твърде богатия ми опит с немски садисти, предразполагащо облечени в бяло, не сам се чувствала така, може би само един път в една университетска във Вюрцбург (при всекидневна пункция от гръбначния стълб-1 месец, поради менингит...много болеше д....ба)....обаче сам сигурна, че ако бях си вкъщи нямаше да се познаваме сега :))) Та малко си бил при БГ чистачите (щото те много добре те заличават от лицето на земята), аз например регирам прединфарктно, когато имам среща от 4-ти вид с БГ престилка..предпочитам нацистите (малко са грубички верно понякога, но знаят какво правят, вервайте ми ;)
Danny - на Thu, 18 December 2008
Търдшшш... хахаха от кога не бях го цхувала това ;) It's alive... It's aliiiiveeee trdshhhhh
rutash - на Thu, 18 December 2008
Иначе колесника как е? Ще вилнееш ли със страхотна сила из баровете?
rutash - на Thu, 18 December 2008
Хм, откъде си намерил тази снимка с бушоните? Да не е монтаж нещо? Те германците не са правили никога такива неща! Освен това те не са виновни, те бяха под нацистко робство :-)
ivan - на Wed, 17 December 2008
Хааахахах ... бате Бойко го гориха със сребърно нитратче преди нема и 1 месец. После му казаха " Абе ... не го мокри да не почернее целия пръст" ХАХАХАХАХ. Предстааш ли си да им беха останали 2-3 консерви газ как щяха да те упоят. Аз следващия път отивам на лекар с една бутилка водка ... бхамааму
vaso - на Wed, 17 December 2008
Карамба, ебали са те в крака... честито. :) Бате и мен са ме рязали, в БГ - ТЪРДШШШШШ. По олд скуул методите.
"Да използваме електическа кюрета, докторе, така ще кърви по-малко. Не, ще ползвам слкалпел...", базикам се, те си знаят хората защо не ползват електрическото нещо.
stalker - на Wed, 17 December 2008
ТЪРДШШШШ!