И тука още нещо, което е малко позакъсняло, но все пак. Та моите любими приятели и колеги в Мюнхен, решиха да ми подарят въздушна пушка за рожденния ден.

Речено - сторено. Пушката е трепач. Само да не трябваше да я нося в самолета. Жената на гишето бързаше и вика - айде още един пасажер и се чупя. Аз обаче и обърках плановете.

- Какво носите? Ски?
- Да и една пушка.
- Какво? Оръжие?
- Да, спортно, въздушно ...
- Еми то аз няма да имам време, изчакайте колежката. Ще ви прехвърля на нея.
Викам си - на мене не ми пречи да ви мина всичките...

Е не спря да пише тази жена. И не спря и да говори по телефона. Как трябвало да се опакова, мунициите къде трябвало да бъдат. Ама аз ги сложих в куфара вече. Много лошо било това, сега щели да се върнат куфарите. Ще се върнат задника ми. Аз не знам през какво ги прекарват, ама всичко си натовариха като пичове. И ми казаха да питам преди да се кача на самолета, дали всичко е качено. И аз питах. Няма такъв поглед - тоя на гишето ми хвърли поглед, все едно гледа някакъв освидетелстван и завързан с белезници и вериги сериен убиец. После чак видях, че на талончето с багажа ми пише WEAP с големи букви. Германци.

После кацнах при нашите. Викам си - сега ще се появи някой с багажа, да ми го даде и да ме разпита защо аз така нали всъщност и от къде накъде. Няма такова нещо. Ските изплуваха на въртележката (със все пушката вътре), окичени с не повече от триста надписа "Проверено", "Опасно", "Внимание", "Да се предаде само лично" ... а да имаше и една с воден печат на гранична полиция в Германия.

Та взех си аз покъщнината от въртележката - общо един куфар, едни ски с пушка, едни ски обувки и един голям плик с екипировка за мотор. И закрачих към изхода. Викам си сега .. това дали се декларира. Май не. Аз бях питал в Германия, казаха не - минаваш. Да, ама приличам на коледна елха с тия бележчици. Викам айде все пак ще попитам - жалко ще е да ми я конфискуват след толкова премеждия. Все пак последния път ми конфискуваха химикалката.

- Добър вечер.
- Добър вечер!
- Нося въздушна пушка.
- А, така ли, каква? Я? А, много готина!
- А, значи не се декларира, така ли?
- Не, бе, декларира се. Ти току що я декларира. Айде.

И те така. От тогава няма свраки по балконите на съседите отсреща. Само трябва да и настроя оптиката, че малко криви. Но това ще стане на стрелбището в студентски.