Неделите по традиция са време за нищо-неправене. Понеже не знам как се пише нищо-неправене, ще пробвам с тиренце, току виж се получи.

Пуяк кълве сладолед

Обикновено в неделя се става след 12:30. Това е и границата, след която телефонните обаждания са вече позволени. Обикновено първите ми два - три разговора са доста съдържателни, примерно:

- Мммм, алоо.
- Не, бе, не ме будиш.
- Миии, лежа, до преди малко спях.
- Миии не знам, дай да се пооправим и ще се чуем пак.

С други думи направо сме един рай за телефонните оператори. Клиенти мечта. А имаше времена, в които нямахме мобилни телефони. Звъниш вкъщи и ти казват, че еди-си-кой-си го няма и не знаят къде е и кога ще се прибере. Тогава тръгваш да обикаляш местата из квартала, където нормално се събирате и се надяваш да срещнеш тайфата някъде.

Състезатели

След като се назландисаш да станеш е време за кафе и храна. Обикновено един определен тип глад те гони, така че е по-скоро време за храна, пък после кафе.

Сядаш и хапваш някъде. Супичка за предпочитане. Може да преядеш и с чесън - неделя е все пак, дреме ти. Както си ядеш, продължават обажданията. Да, там сме, айде идвайте. Отсреща се чува: Добре, аз сега ще се оправя и ще се обадя.

Понякога към четири следобед се събираме повече от двама. Тогава назрява идеята да свършим някоя беля. Примерно да покараме картинг.

Неделна лигавщина

С удоволствие установяваме, че са променили пистата и са отворили виража. Голям кеф! На Васо му се пада карт, който не върви - още по-голям кеф! Задминаваме го все едно е спрял. На него му е кофти, ама ся т'ва е - на всеки му се случва понякога.

После обикновено водим спор дали ще се гледа филм днеска или няма. Скитосваме напред-назад из София, пием по още едно кафе, който не е пил първо - пие за сефте.

Става шест. Закуската от един вече почти не я помниш. Тогава е време да се яде. Почват обиколки на кръчмите, хапваме. Накрая, понеже е късно за каквото и да е друго, се занасяме в Casa de Cuba и пием по бира/мохито/нещо друго. Към десет вече на всички им се спи - все пак сме будни от почти девет часа. Прибираме се и всеки кисне пред компютъра до един. Само аз си лягам като пич - после на другия ден чета скайп съобщения от всички.