И ето че след много наканване и организации, успяхме да реализираме поход до Приморско. Уговорките ни отнеха не повече от две седмици. Накрая всички се бяха отказали, но ние с Васил им отправихме предложение в последния момент, на което не можаха да откажат.

И така - миналия петък с триста зора се отправихме към Приморско, за да посетим Международния фестивал на мотора 2009. Както и Антон правилно отбеляза - аз не разбрах какво му беше международното на фестивала, тъй като си беше пълно с нашенски мотористи.

Щяхме да тръгнем рано, говореше се за 6, после за 7, после за 7:30. Накрая към 11:40 бяхме на изхода на София. Вече ми миришеше на моренце, макар че всъщност вонеше на топчщ се асфалт в жегата.

Пътувахме доста спокойно. Пътя не беше лош на повечето места. Е, имаше малко изключения, но без това не може.

Синята шхуна се справи доста подобаващо - всички бяха позитивно изненадани от възможностите й. Аз наблюдавах отстрани как се носеше със 180 км/ч по магистралата, натоварена с 4 човека и багаж. А на мене вятъра ми дойде екстра в тази жега.

Задължителните снимки по пътя нямаше как да ги пропуснем. Сигурен съм, че Васил ще сподели доста от тях в друго писание. Като цяло компанията в бравото слушаше метъл, кофееше и простееше. Сигурен съм, че пътя почти не са го усетили. Аз от друга страна бая си го усетих. Почти 500 километра - трябва да призная, че си е натоварване.

Стигнахме на мястото - не беше трудно да се открие - имаше големи табели на пътя, май никой не ги е снимал обаче. На входа се започна с простотията - 40 лева за трите дена престой. Не знам колко са се бръкнали за съборчето и колко хора са очаквали, но определено май сметките им се бяха пообъркали. Та в крайна сметка се опитаха да си избият парите, продавайки билети по 40 лева. Отделно на билетите пишеше 10 лева, ама карай. Сега пък и данъци ли да плащат?

Оказа се в последствие, че умният избор е бил билетче за един ден - 10 лева - влизаш, седиш три дена и излизаш. Няма кой какво да ти каже. Единственото кофти е, че след първия ден не можеш да влизаш и да излизаш. Дреме ти - ядене, пиене, плаж, музика - каквото си поискаш има. За какво да излизаш?

Палатковия лагер беше чудесен - насред гората. Аз не успях да си купя палатка навреме, но Вас беше достатъчно любезен да ме пусне в неговата. Спах върху клон! Заклевам се, следващия път ще сканирам повърхността много внимателно, преди да си опъна палатката. Спането върху клон е натоварващо. Да не говорим, ако отстрани дъни метъл и ти се опитваш да спиш.

Като цяло посещаемостта не беше голяма. Аз лично очаквах повече хора. Пичовете от МК Средногорие бяха в пълни редици обаче. Почти не изпихме нито една бира с тях.

Времето беше прекрасно - много жега и много слънце. За съжаление водата беше малко по-студена от обикновено, но го преживяхме. Не ни попречи да се изкъпем със страхотна сила в морето, както само ние си можем.

Това, което ме разочарова обаче, беше състоянието на комплекса Перла. Вследствие на спорове и караници се е стигнало до неразбирателство и са скапали иначе чудесния комплекс. Може ли да оставят резиденция на брега на морето да достигне до това състояние. Всичко си има - изкуствен залив, пясък от Куба, хиляди метри разгъната застроена площ. Гора на двеста метра от брега - какво повече? Вместо да строят хотел до хотела са можели да ремонтират комплекса, вместо да го превърнат в изоставен кенеф. Ама карай - нали сме си у нас.

Горното по никакъв начин не им попречи да ни поискат 5 лева за порция сафрид, който дори не беше изчистен. Та го хапнахме с карантията - пресен беше все пак.

Тенденцията никак не се е променила - никаква мисъл в перспектива, всеки гледа да вземе колкото може повече на момента и от друго не се интересува. Пък че ти може и да не стъпиш повече там, вследствие на арогантното онтошение и смешно високите цени - няма значение. Докато може ще даваме, пък после ще му мислим.

Въпреки всичко накрая на никой не му се тръгваше. Пътуването на връщане ми изцеди и последните сили. Снощи спах като заклан. Уж искахме да тръгнем навреме за София, за да не пропуснем гласуването. Уви - закъсняхме. Както и да е. Отдолу ви предлагам още няколко снимки от пътуването.

Ще оставя на Васил да качи филмчетата с задължителния бюлетин на плажната полиция.