След многото планове за уикенда, реализацията се оказа невъзможна. Точка едно беше заместена с кратко посещение на Самоков. Точка две отпадна изцяло. Точка три се реализира, но за това - по-късно.
След като се оказа, че Пешо трябва спешно да замине, за съжаление варианта с вилата му отпадна. Той ще се реваншира вбъдеще ;-) И понеже пътуването беше свързано с около 140 км каране на мотор, тази работа нямаше как да остане току така. Нещеш ли - както никога - цели пет човека успяхме да се обединим около алтернативна идея - разкодка в Самоков.
Защо Самоков? Ами защото пътя дотам не е много - може за един ден да се отиде и да се върне човек. Освен това пътя не е толкова скучен - поимва тук-там някой завой. Не че вече не ги знаем наизуст. Ама пак си е каране. По-добре от нищо.
Ние с Васо предварително (още зимата) бяхме проучили обстановката в града. Има цял площад даже с фонтан. На площада има три кафета, една кръчма и пет човека. Има и един, дето продава дюнери.
Кръчмето много ви го препоръчвам - всичко е прясно и много вкусно. А цените са направо смешни - както някой правилно отбеяза: струва си да пропътуваш пътя до Самоков само за да хапнеш.
Първоначалната идея беше (поне според мен) да се разходим и по планината, но впоследствие се оказа, че много съм се объркал. След като всички хапнаха, на никого не му се разхождаше никъде. Така че направихме едно бързо кръгче на площада и се изметкахме обратно на машините.
Във цялата суматоха не пропуснахме да направим важно откритие, касаещо редкия вид "мотогей". Оказа се, че мотогейът си е един обикновен гей с мотор и нищо повече.
Навръщане спряхме на полигона в Кокаляне, за да могат и другите да начешат мотокрастата си. Октакто ни прецакаха с полигона и изпитите, нещо карането не върви.
Накрая за пореден път установих колко е по-добре да караш мотор, отколкото кола, когато се срещнах с колоната на входа на София.
Другото, което установих е, че екипът, който си купих за града, става само за града. Над 150 км/ч имах странното чувство, че карам гол. Което не беше и далеч от истината, тъй като екипът представлява една мрежичка с протектори. За преходи от над 30-40 км - само кожа и нищо друго! Без значение колко е жега.
Долните новини
