След като blade така ни въодушеви със статията си за рафтинга, нямаше как да не пробваме. Все пак трябваше да изпълним поне една точка от плана за уикенда.

Всичко започна със 130 км пътуване до Кресна. Пътят е много добър. Настилката е нова, няма дупки! Имаше доста полицаи, но те - както знаем - на двуколесни внимание не обръщат особено.

За сравнение - на връщане от Приморско, на две-три места минах покрай полицаи на магистралата - дори не си направиха труда да насочат радара към мен. Не ги интересувам просто. И по-добре.

Всички говореха, как водата е спаднала и как хващаме последния влак, защото другата седмица вече няма да има рафтинг. Големият кеф бил Април месец. Според мен и големият студ е тогава, но това ще го видим догодина.

Снимките от цялото спускане са станали по-екстремни от самото спускане. На места изглежда наистина яко, но всъщност преминаваш през тези места за няколко секунди и това е. През останалото време се носиш по водата като листо отгоре й и е малко скучно.

Не бих казал, че е много натоварващо (физически имам предвид). Може би, когато реката е по-пълноводна, ще бъде по-екстремно. Като цяло го препоръчвам - готино е. Но не е нещо, на което ще стана голям фен.

Иначе и на Кресна има ханчета - както не беше уморително, така след спускането им изядохме храната и им изпихме бирата. Аз им изпих содата, но това е друг въпрос.

Връщането беше по-вълнуващо. Понеже Марто си закърпи гумата на мотора, пътувахме заедно. Отново успях да се насладя на майсторски изпреварвания между две и повече превозни средства, преминаване през населени места с намалена скорост от около 150 км/ч, както и на хубавия звук на CBR-а, докато ме задминава все едно съм спрял.

Задръстването на входа на София ни осигури цял час предимство пред пътуващите ни с кола спътници. Нещо трябва да измислят за входовете и изходите на града. Тези колони се наблюдават всяка седмица!