Така, долчовци, най-накрая намерих начин да не мързи (пуснах джама) и да напиша с кво се занимавам тия дни. Две ще са статиите, като хронологично другата би трябвало да е първа, ама днес беше много як ден и затова пиша първо тая, че ми е прясно. Та значи, за тези две практики съм чакал пет семестъра (2.5 години за неакадемичните морони сред вас :)) и има защо - хората се блъскат да ги правят, щото са благи.

Днес беше полетът от Ландсхут ни по практика "Полетни изпитания". Трябваше да летим преди ваканцията, но Мюнхен (Лондон) реши, че лято няма да прави тая година и валеше, беше девет градуса, и имаше ветр да си сеца майката (неслучайно бях на антибиотици в бг). Полета го пилотира асистентът ни за тази практика, който съвсем случайно лети на 757 и 767 за Condor и ги умее нещата. Та, казва се Инго тоз пич. Другите двама в самолета сме инженер-изпитателите. Аз съм отпред, щото тежа по-малко от Бенямин (на задната седалка), а Инго и без това е тлъст, та трябваше да се справим с центровката на самолета. Да не зарива нос в земята да се пребием, риеш ли...

Подбрал съм ви 2-3 филмчета от по-интересните моменти, а тестовете само ще ги изброя. По принцип си мислех, че изобщо няма да имам време да снимам, но успях накрая малко, а и в някои интересни моменти. Та, летяхме три и половина часа и направихме следните "яки" работи: Airspeed Calibration (да видим самолетния километраж дали показва същото като GPS-а, когато няма вятър), Stall Speed Determination (при каква скорост машината се срива във въздуха и ако не престанеш - влизаш в свредел (при тоя тип самолет - може да умреш)), Climbing Performance (как катери гадината), Turning Performance (дали завива като прасе или по-малко), Maximum Speed (тоя си го правя редовно и на мойта машина), Take off performance (тоя ни мързеше да го направим, а и нямаше кой да седи отвънка на пистата и да мери разстояния...), плюс поляра и динамични характеристики на устойчивост и управляемост на летателния апарат, но тва ще ви го спестя.

Stall

На следното филмче (най-кратко и най-малко досадно) съм решил да ви покажа какво става когато самолетът изгуби скорост. Не мога да не напиша мъничко обяснения към филмчетата, така че може да се наложи да гледате и да четете едновременно.
Та, по принцип при работа в областта на аеродинамиката се използват какви ли високотехнологични неща. Едни от най-важните са тиксото и преждата. Тук сме си облепили крилото с парчета прежда за да можем да наблюдаваме кога ще настъпи срив на потока около крилото. Значи, когато вдигнете носа на самолета и отнемете газта, той започва да се бави и при определена скорост потокът около крилото започва да се движи накъдето си поиска, вместо да го обтича плавно и благо. Това е свързано с загуба на подемна сила (срив), тресене и, евентуално, смърт. Нещо като да метнеш ламаринен лист от покрив - същата работа. Та, когато Инго забавя машината се чува аларма (предупреждение за свредел - задължително за всеки самолет (вероятно след смъртни случаи)) и конците започват да се мятат като луди в основата на крилото. След това носът пада рязко надолу (на борда се усеща много повече отколкото в ютюб - като rollercoaster е). Важно в този експеримент е да се забележи, че крилото се срива първо в основата си (конците по-навън са си в ред) и сривът започва да се движи към върха. Крилото се прави нарочно по този начин, за да може дори и при срив, елероните ви да се обтичат и да имате управление над машината. Сега ви оставям на мира с техническите подробности и ви показвам още две филмчета от част от последния тест и свободния полет, като само изброявам какво би могло да ви се стори интересно.

Flight testing and free flight

1. 0:05 Установяване на виражните характеристики (turning performance), 180 градусов установен завой с крен 45°, претоварване около 1.4g - отне почти 20 секунди. По принцип се правят 360 градусови завои, но понеже Инго го мързи (би отнело, логично, 40 секунди) и затва половинка.
2. 1:46 Заводите на BMW до Динголфинг с магистралата за Мюнхен покрай тях. Там се правят големите БМВ-та - 5ца, 6ца, 7ца, плюс двигателите над три литра, включително за Формула 1.
3. 2:25 Пара се издига от ядрената електроцентрала на Изар. Аллах акбар!
4. 2:50 Инго си изкара ръката през прозореца при 100 възела (180 км/ч) и самолетът се накрени десетина градуса наляво! Аз при такава скорост не си пускам волана, но би трябвало да влияе и на колите, но контактът със земята вероятно ще намали ефекта. Иначе тежахме 1100 кг - колкото малка кола. На 3:05 можете да видите авиохоризонта (ADI, attitude direction indicator - уредът със синичко в горната си част) - показва ляв крен, а бяхме в хоризонтален полет преди. Вляво и под него е индикаторът за крен (bank indicator) - показва същото.
5. 4:09 Инго казва "по принцип имам автопилот" и го пуска, при което самолетът тръгва към земята и го спираме с нещо от рода на "аман от роботи" плюс хилеж.

Free flight

На 2:35 се вижда добре магистралата за Мюнхен и пистата отдясно, на 3:40 кацаме, Инго отне газта преди да опрем полосата, за да икономиса газьол, дето го заредихме от Shella до рульожките. На 4:40 - Shell-а. 5:40 форсира мотора преди да го загаси, да подкачи тунджа като при жигулите.