Седя в коридора на неотоплената си стая, пред входната вратата, защото иначе не ловя wireless-а, и пиейки Загорка си мисля, защо няма достатачно топла вода за да си взема вана. По едно време се хващам, че само си седя и си пия бира. А само ако работеше климатика, може би нямаше да ми се налага да седя с яке. Нищо, днес поне имам дистанционно за него. Вече не ме е яд, беше ме яд вчера когато си мислех, че работи. Не ми върви и тва си е. Как стигнах до тук? Е, те така:
Фиииииииииииииииииуууууууууууу, тъц, тъц, тъц, тъц, дуууууууух, мамка му дупка...недууууух.... Да видим, кой ще познае с какво съм долазил до прекрасната Варна? Предположения? Там отзад на последния ред момиченцето? Да, ти русичката.... не, не е самолет! Пробвай пак.
Добре де няма да ви мъча, хората от фирмата знаят отогвора, така че да траят! Да, с Мъртвия съм, ама ме докоара деееба и мъртвеца. За пет часа и половина си е културно даже. Но нека разкажа краткия пътепис – До Варна без турбо...
Прекрасен есенен ден, температурата навън е около 13 градуса, аз кротко товаря техника в Мъртвия. Товарейки си мисля, колко по-добре щеше да е да отида с моят си Джовани, но той с нищо не е заслужил да върши моята служебна работа. Спирам на първото OMV което ми се изпречи и изричам магическото заклинание: „Нафта – до горе!”. Плащам, взимам фактура, но излизайки погледа ми се плъзва по равтовете до входната врата. Чистачки, плюшени слонове, въжета за теглене, жилетка.... зелена... светолотразителна... аз видях ли такова нещо когато товарех? Проверявам... естествено че няма. Аптечка също, както и пожарогасител. Някой толуп ги е извадил. За сметка на това има 20 литрова туба с вода, за да пия една студена, както и навито постелало (каква хубава дума ми се получи!) за плаж – полезно като багажник за ски, когато искаш да пренасяш сърф. Защо пък да не се разходя обратно до офиса и да ги взема тез така необходими пособия, тамън ще помахам на колегите за сбогом! 20 минути по-късно съм там откадето тръгнах, но с необходиямия набор боклуци отзад в Мъртвия. О да, имам си 500 и кусур километра пред мен, а аз обичам да пътувам...
Приятното виене на лагер изпод предния капак, където се помещава чутовния едно цяло и девет литров, дизелов агрегат с атомосферно пълнене, почти неутрализира ужасното пукане на лявата тон колона. Само ако можех да си отлепя десния крак от пода заедно с педала на газта, щях да сритам парното за да почне вентилатора му да работи. Но не искам да спра, а и не е нужно, дупки по пътя колкото искаш, само трябва да ги целиш и то си работи на нечетните и не си работи на четните... + това си купих кърпа за стъкла, ако завали дъжд няма да имам проблем със запотяването. Не заваля, даже хич, гря слънце през цялото време, доста приятно време за пътуване.
Къв е са тоя? Пич, тоя камион трябва да го изпреварим, разбери го тва! Да го изпреваря само него ми е достатчно трудно, с теб зад него ми е невъзможно а искам да стигна до Варна преди да ми се наложи да слагам зимни гуми. Карай, бееееее! Абе, карай я тая умрела, испанска чикия, застаряващ шнорхел такъв!!! Връщайки на 5та след поредната пропиляна няклко километрова права с превъзходна видимост, се чудя дали мога да ги изпреваря и двамта на куп, без да се преместя в друго измерение или да замръзна от прекомерно охлаждане в следствие на нечовешката скорост.
Разбери ме, пич, живее ми се, млад съм все още, а да се убия с Мъртвия вместо примерно с мотор е доста нелепо! + това си разсипах солетите по цялата седалка, защото говнарите в OMV, нямаха нормални в кутийка и трябваше да си взема в пликче, такова дето се къса и разсипва лесно. А и немога, да те гледам теб и тва ква ни е дистанцията докато си ровя в джоба на якето, което е на задната седалка, в отчаяни опити да си намеря какпките за нос, а немога да подсмърчам повече. Така че, карай я тая ужасна таратайка, щото иначе ще сложа третия зъб, както казваше Петьо и ще мина в зоната на здрача, а това не е добре, защото понякога има жертви!
В зоната на здрача попаднах, като ми обявиха 3,40лв. За кутийка 7Up и дълго кафе в някво крайпътно ресторантче преди ВТ (Велико Търново за дамите, който не знаят кво значат тия буквички на номера). Нищо, аз така или иначе ви пиках на заведението... а и целта да спра беше да ми се махне от главата ония гад мръсен, бавен, торен, варенески, безумен бастун!
Ооооо да, магистрала!!! Не е много, но от сърце. Подайте ми една тухла да я лепна на газта и да ходя да се гушна със сака си на задната седалка, той Мъртвия си знае пътя оттук нататък. Вече почти не чувам пукащатата колона, явно е въпрос на време мозъка да изолира определен източник на надпрагови дразнения. Вече спокоен, се плъзгам грациозно като глиган по заледено езеро по гладкия асфалт с максималната скорост на автомобила – 140km/h. Ово е стандарт! И то по равното, дори не е нанадолнище.
Веселото пръцкане на левия говорител само усилва радоста ми когато подминавам бялата табела на която пише „Варна”. Чрният пуяк отново е на брега...