И понеже вчера се рових в архивите - не помня много какво правех, май че търсех нещо из един шкаф - попаднах на незабравими моменти от младостта на трима агенти на 120-то управление, с които искам да ви запозная набързо.

Малък, но вече долен

Не че друго, но мисля, че всички трябва да знаят, как започна всичко все пак. И така, имало едно време трима агенти от 120-то (то агентите бяха много в началото, но както става с повечето неща на този свят, малко го докарват до край и стават истински долни). На времето ние не си играехме с псевдоними, както в наши дни. Пък и на кого му харесват разни измислени имена, като Гоце например? Това са глупости. Ние и досиета нямахме, но ето че все пак успях да изкопая някакви архиви.

Да започнем с агента вляво. Веднага личи неговата долна същност. Това е, защото долността му е вродена, а не нещо, което е придобил с времето. Снимката е леко деформирана, защото бе изтръгната от един строго секретен документ на 120-то управление.

1989 г. (годината, в която е правена снимката, мале мале майчице) беше добра година за този агент. Тя донесе със себе си запознанство с разни други (по-късно долни) агенти, сектретни екзекутиви по четене и оцветяване, както и ред нови емоции. А това което последва ... е, това никой не беше го очаквал тогава.

Плажен позьор без мента

Сега ще ви замоля, да обърнете погледите си надясно. Някой да намира прилика в десетте разлики? Не? Разбира се, аз не мога да кажа името на този агент, все пак сектренти служби, знаете как е. Ще вземат да ме зачистят. Ама ще ви дам жокер. Това е един бъдещ плажен позьор. Без мента, защото тогава не знаеше още какво е мента и за какво се употребява то. После не му трябваше много време да навакса, де. Сега много добре знае какво е мента и употребява даже. И не само мента.

Какво друго да ви разкажа за него? Пуяк си е от малък - я го скивайте как е застанал само. Безобразен позьор просто! И е с тиранти, не защото беше модерно, ами просто му падаха гащите. Обаче забележете - изгладени на ръб. То не е от вчера и днеска тая тенденция.

Малък агент

А от следващата снимка и аз останах без думи. Въпреки, че би трябвало да си го спомням. Ама някак си съм забравил се оказа. Та този малък агент още си нямаше прякор даже. По-късно му го измислихме, не помня кога беше точно. Знам само, че толкова успешно го наложихме, че после хора, дето го познават одавна го питаха по някое време, как всъщност се казва наистина.

Аз тогава не мислех, че един ден ще се занимава с летелки и други тям подобни конструкторски специалности. И той не знаеше. Само рисуваше МИГове и сгъваше хартиени самолетчета. Въпреки че картинките не ставаха много, самолетчетата му летяха най-далече. В наши дни не само самолетчета са му в главата. Има и коли, двигатели, некви механики, дето само той си ги разбира и цял тон други хвъркати и не до там хвъркати машинки. Скоро се очаква да стане машинен инженер за пореден път. После нищо не се знае - така, както никой не знаеше какво ще стане, като ни зяпаше снимките 89-та.

А то какво стана ... да не ти е работа. Кой предполагаше? Май никой.