Случвало ли ви се е да сънувате нещо, което да ви се струва адски истинско. Ама толкова истинско колкото е истински стола на който седите в момента. На мен ми се е сучвало много пъти и когато е хубаво, а това за съжаление се случва доста рядко, е ок но ако е лошо... тогава е лошо.
Спомням си един горещ летен следобед преди години, един от онези горещи летни следобеди когато да заспиш наистина е почти невъзможно. Когато единствено се въртиш между съня и действителността и се опитваш да се потиш възможно най-малко. Та в един такъв следобед си сънувах нещо прекрасно, когато майка ми ме събуди за да отида до магазина, който е на около 50м. от къщи. Казвам ви, толкова реално и хубаво си го сънувах съня, и толкова се вбесих когато бях събуден, че гоних майка ми 2 мин. из къщата преди уплашената до смърт жена да се скрие в банята. А сънувах кефошмар (тва е обратното на кошмар и обикновенно е с еротични елементи), смятайте за какво става въпрос. Едва и простих, че ме е откъснала от прегръдките на хубавия ми сън заради досадна бутилка безалкохолно. А тогава както и сега, еротичните моменти бяха мираж а мазолите - ежедневие и първите не трябваше да се пропускат за нищо на света.
Но не за мен и не с еротичен уклон е историята, която искам да ви разкажа. Тя се случи на двама наши долни братя, които споделяха една спалня на тазгодишното море. Ще ги наречем условно къс пуяк и бял пуяк. Не че информацията е конфиденциална но все пак. Аз имах близко до смъртта изживяване от смях на сутринта когато чух разказа на белия пуяк, за това как късия пуяк е сънувал сън с лятна мощ. Ще разкажа историята от първо лице както ни я разказа шокирания бял пуяк на по чаша кафе на сутринта. Ето я и историята:
Както си спя, брато, се събуждам от зверски тупаник през гърдите, от който със скороста на черна нинджа сядам на леглото. В същата наносекунда и не по късно поглеждам до мен и какво виждам – късия пуяк, както лежи, в следващата част от секундата е вече вертикално прав и вече тича с 40km/h както си е на леглото. ШОК!!! Както лежеше... и после беше прав... за хилядни от секундата. Легнал – прав, без никви междинни движения (белия пуяк използваше все по малки еденици за измерване на времето за да се опита да ни обясни колко бързо късия пуяк се е изправил и как това се е случило само с едно единствено движение сякаш в следствие на нечиста сила). Прав е на леглото, брато, и тича с 40. И започва да крещи: „Бягай, къщата пада!!!”. Притичва покрай мен с 40 (незнам как го беше замерил с колко тича но цифрата си остана фиксирана от началото до края на разказа) и пропада между леглото масата и дивна, защото леглото просто свърши, но продължава да търчи без да губи скорост. Влиза в процепа между масата и дивана – на място където всеки друг тичащ на светло със 40 би се пребил. НО НЕ!!! Късия пуяк бие адско коляно на масата от което би трябвало да остане без крак но масата просто отстъпва, като по-умна и се мръдва с половин метър настрани, а аз брато, незнам какво се случва и седя в леглото невярващ на случващото се около мен. В този момент на късия пуяк му свършва стаята (е как не, все пак се движи с 40) и се забива челно в касата на врата, която е затворена. Отскача невредим назад, отваря вратата почти отскубвайки дръжката и изкача в коридора. Прави 2 крачки и змръзва на място. Седи така 5 секунди, брато, обръща се и съвесм спокойно ми казва: „Извинявай пич, ама ако знаеш каква глупост сънувах...”. В този момент, всички ние, останалите пуяци, полуживи от смях се обръщаме към късия пуяк, който тържествено се появява на масата с усмивката на пилот туко що пуснал бомбата над Хирошима ;) . Пич, какво сънува бе дееба – питаме дружно ние. И получаваме следния отговор: Спя си аз, момчета и сънувам че някав валяк бута къщата и като мине през някого го прави оранжев, с което аз нямам проблем като цяло. Обаче точно над мен си сънувам, че има няква ламарина на дупки и когато валяка бутне къщата ламарината ще падне вурху мен и после ще ме сгази и валяка и аз ще стана на оранжеви точки – КОЕТО Е НЕДУПОСТИМО!!! И трябаше да избягам...
Та така, човек като сънува, понякога става страшно. Няма как да ви преразкажа историята по начина по който белия пуяк ни я разказа – с неговите ръкомахнаия и удари с крак. И все пак, надявам се да ви е харесала.