Това съм го чел и преди, имаше го някаде постнато. Смях се със сълзи, чуствах се съпричастен, мислих за смяна на работата. Както и да е, автора не ми е известен, но ми е брат по душа. Прилагам:


> Дръъън, дзъъъъън, дррръъъъъъън!
>
>
> Тъпо, през тон мъгла виждам сонито да свети и дрънчи на метър от мен.
> Разстояние голо, покрито с плочки. Няма как. Пресягам се и го овладявам.
> Дисплей ? дежурната смяна се обажда. Мамка ти и съдба, и денонощен
> съпорт, и всичко. Зеленото копче - цък.
>
>
> Отсреща: Ало, хххх, здравей. Извинявай, че те будя по това време, знам
> че е
> 4 сутринта, но системата не ме пуска.
>
>
> АЗ: Ъъъ???
>
> ТЯ: Да, да, системата не ме пуска да вляза в нея. Така не може да се
> работи.
>
> АЗ: Чакай-чакай, каква система и къде не те пуска да влезеш?
>
> ТЯ: Ми в нея, не мога да вляза.
>
> Блазя ти, Нео, с една матрица си имаш работа и я знаеш каква е. А аз с
> тая система неизвестна какво да правя.
>
> АЗ: Чакай малко, за коя система говориш?
>
> ТЯ: Еми, за нашата, тази, с която работим.
>
> АЗ: Ама какво точно не ти дава да направиш?
>
> ТЯ: Не ме пуска да вляза.
>
> АЗ: Абе, човек, това не е врата, не е университет, къде точно искаш да
> влезеш - меню, настройки, къде? Уиндоуса ли заби, какво става?
>
> ТЯ: Еми, нищо не мога да направя, защото тя не ме пуска. Нямам контрол
> върху нея.
>
> Баси системата.
>
> АЗ: Добре ? хайде сега мот-а-мо. Поясни какво е трябвало да се направи.
>
> ТЯ: Еми нали трябва да приключа деня, дневната обработка.
>
> АЗ: Е това се прави преди полунощ ? сега е сутрин?
>
> ТЯ: Е да, ама аз досега опитвах, но системата не ме пуска.
>
> Системата държи системата в мъртва хватка - всичко е ясно.
>
> АЗ: Добре, хайде сега ми кажи какво точно се опита да направиш и какво
> ти изписа в отговор?
>
> ТЯ: Еми, като се опитам да вляза ? спира да работи и не ме пуска. Така
> нищо не мога да направя, не мога да си върша работата.
>
> Поемам въздух.
>
> АЗ: Добре ? кажи ми сега какво ти изписва на екрана?
>
> ТЯ: Еми, там нищо не мърда, нали ти казвам, че не ме пуска.
>
> АЗ: А къде те е хванала?
>
> ТЯ: Ъъъ???
>
> АЗ: Ти ми разправяш за някаква митична система, която те е хванала и
> не те пуска. А аз те питам какво ти пише на екрана.
>
> ТЯ: Еми, там си е картинката.
>
> АЗ: Коя картинка, бе?
>
> ТЯ: Еми, тази със снега.
>
> Хайде сега и сняг. През юни.
>
> АЗ: Добре. Да започнем отначало. Като натиснеш уиндоуския бутон, какво
> прави?
>
> ТЯ: Кой?
>
> АЗ: Този, който е с логото на Уиндоус ? долу в ляво.
>
> ТЯ: Там няма бутон. А какво е това "лого на уиндоус"?
>
> Точка на кипене на оловото. Достигната.
>
> АЗ: Между контрола и алта в ляво долу на клавиатурата. Има един бутон.
> С едни 4 попиляни формички квадратоподобни.
>
> ТЯ: Ааааааа, този ли?
>
> АЗ: Аха, аха - той, той (усещам се, че кимам с глава).
>
> ТЯ: Еми, нищо не прави.
>
> АЗ: Не ти ли вади меню - старт менюто?
>
> ТЯ: Не, нищо не вади. Нали ти казвам - не ме пуска системата и така не
> може да се работи.
>
> АЗ: Ама съвсем ли не мърда? А мишката като размърдаш ? курсора движи
> ли се?
>
> ТЯ: Не, не, нищо по системата не работи.
>
> АЗ: Значи уиндоуса е забил, така ли?
>
> ТЯ: Какво значи "забил"?
>
> Точка на кипене на стоманата. Задмината.
>
> АЗ: Значи, като мърдаш мишка-клавиатурата, по екрана нищо не реагира?
>
> ТЯ: Да, да, системата не работи.
>
> АЗ: А пробвахте ли да рестартирате?
>
> ТЯ: Еми, не става.
>
> АЗ: От копчето долу на самия компютър имам предвид.
>
> ТЯ: Не ? и така не става. Нищо не става.
>
> АЗ: Имам предвид не голямото бляскаво копче, което е като полумесец, а
> малкото под него (сух рестарт).
>
> ТЯ: Няма такова копче там.
>
> АЗ: Я погледни все пак.
>
> ТЯ: ААААААА, аха.
>
> АЗ: Хайде сега ? натисни го.
>
> ТЯ: Добре.
>
> 10 секунди по късно.
>
> ТЯ: Нещо му става.
>
> Не я пуска и му става. Страшно е.
>
> АЗ: Рестартира ли?
>
> ТЯ: Да, ама не иска да се включи.
>
> АЗ: Какво ти изписва?
>
> ТЯ: Еми, рестартира се непрекъснато.
>
> АЗ: Виж да не се е запецнало копченцето нещо.
>
> ТЯ: Не трябваше ли да го задържа 7 секунди?
>
> Точка на деленето на атома. Далеч зад мен.
>
> АЗ (тихо, с нежен глас): Просто го пусни.
>
> Тя: Аха.
>
> 30 секунди по късно.
>
> ТЯ: Всичко е наред. Системата тръгна и работи. Благодаря ти и
> извинявай, че те събудих.
>
> Тя тръгна, но съня ми отиде.
>
> АЗ (опит за благ тон): Няма проблем, не се притеснявай. За следващия
> път нали ти е ясно?
>
> ТЯ: Да, да, няма проблем. Лека нощ и приятни сънища!
>
> Телефонът: пийп, пийп, пийп...
>