Молитва
- vaso - 2012-06-01 09:50:00
Здравей. Ти, вероятно ме познаваш много добре и знаеш, че не вярвам в теб. Знаеш, че винаги когато съм идвал тук, е било защото някой друг, който вярва в теб, ме е карал. Знаеш, какво е мнението ми за цялата свръх-нелогична история около Tеб, твоя живот и смъртта Tи. Но въпреки това, ето ме тук, днес, на твоя териотрия със свещ в ръка.
Ако те има, вероятно знаеш защо съм дошъл. Хората казват, че си в нас и че не е нужно човек да ходи на църква, за да говори с Tеб. Аз обаче съм дошъл в най-голямата, за която се сещам, за да съм сигурен, че ако те има и аз ти се помоля, Tи ще ме чуеш. Чуствам се неловко, не знам къде да запаля свещта и къде да я оставя след това. Чувствам се сякаш съм се обадил за услуга на приятел, с който не съм се чувал от дълги години.
Казвам ти го направо - не вярвам в Теб и ти го знаеш. Друго обаче не ми остана. Не мога да се справя с това сам, а няма кой друг да ми помогне. Трябва ми нещо повече от верните ми приятели, за да се справя този път. Ако те има, вероятно знаеш до къде съм стигнал, за да дойда в храма ти и да поискам помощ от Теб.
Никога досега в съзнателния си живот под никаква форма не съм ти се молил. Сега ще го направя за първи и вероятно за последен път. Католическите църквите в американските филми имат пейки, на които хората сядат, за да се молят. Аз дори не знам къде да застана – няма пейки. Освен да си остана където съм, а тази свещ ще я забода в пясъка, за покойниците, мисля че така се правеше, и ще се сетя за дядо, за баба и за другите мои близки и приятели, които вече не са сред нас… за Светльо, за Алекс...
А сега по същество - дошъл съм днес, за да поискам от Теб едно чудо. Вярващите хора идват да си говорят с Теб редовно и се молят за простички, но фундаментални неща, като живот и здраве, а аз се явявам и искам от Теб шибано чудо, и при това го искам спешно! Знам колко нагло е от моя страна, след толкова години, да се явя така нахално и да поискам нещо толкова сложно. Съжалявам, че го правя, но наистина ми се налага. А Ти, вероятно се досещаш, че дори не го искам за себе си!
Не вярвам в теб и знам, че и ти не вярваш в мен, защото съм Ти обърнал гръб, и че не заслужавам помощ заради това. Освен това съм сигурен, че не съществуваш, но ако Те има, сега е дяволски добър момент да ме убедиш в противното. Познаваш ме добре - не идвам да паля свещи често... или по скоро изобщо, но дълбоко в себе си не съм лош човек. Грешен съм, много съм грешен, но не ме е страх, че дори и да има Ад някога ще попадна в него. А ако пък все пак това се случи, значи съм ужасно заблуден.
Не мисля, че ми трябва кръст, голяма сграда с позлатени кубета, на върха на която той да е поставен и хора с бради, облечени в черно, които да ми служат като посредници, за да вярвам в нещо. Аз вярвам в себе си, но възможностите ми са ограничени. Не мога да превръщам водата във вино и да нахраня всички с 3 риби. Затова ми трябваш Ти и твоите неограничени възможности, за които толкова съм слушал.
Това е! Не ме бива много в молитвите, не знам дали ми се получи, но ако Те има, знаеш от какво имам нужда. Бих се прекръстил, но попът ме гледа подозрително откакто съм влязъл и не искам да рискувам да скандализирам Светата църква с грешни движения.
Сега си тръгвам. Радвам се, че си поговорихме...
Героите и събитията в този разказ са измислени. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.