Тук не става дума за литература, Hermann Hesse, „любов и още нещо”. Всъщност иде реч за музика – или по-скоро МУЗИКАТА. Тази, която няма къде другаде да чуеш, а още по-малко да си пуснеш сам. Та по повод рождения ден на Елвис (б.а. 8 януари 1935 г.) се отбихме в един чисто нов бар (отчетох разстоянието от нас до там като от нас до края на света), на шестия етаж, излизаш от асансьора, вдигаш една метална врата и се озоваваш в центъра на нещо фантастично, пред един транспарант на Steppenwolf (check “Born to be wild”), пред цитати от Том Робинс, всички те поздравяват и ти се радват, нищо че не те познават, и че се озоваваш там за сефте. Та почетохме Елвис, като го послушахме има няма час и половина, даже два. А след това се настанихме най-кротко около музиката и си направихме кефа – The Doors, Faith No More, Pearl Jam, Judas Priest, AC/DC, James Brown и всичко останало, което си пожелахме, ей така..... за душата. Та по този повод – чувствайте се поздравени с Alive