Че и скатавам от работа по дипломната.
По препоръка на няколко души се вдигнах днес до Marktkauf-а с идеята да се опитам са сменя хеликоптерчето.
Веднъж върнахме една наистина развалена печка и си взехме парите. Други истории са как из Германия можеш да върнеш разни неща ей така, щото повече не ти трябват и никой не те пита много. А комшията руснак Антон разказа, че е върнал едни маратонки, които са се прокъсали на краката му от носене и минало. Чак той се изумяваше, че станало. И така. Ще се пробвам и аз. Кумини.
Приготвих се психически да обера много срам и да отговарям на неудобни въпроси от сорта на “Защо се опитвате да ни върнете нещо което сте счупили” или подобни. Не мога да кажа дали съм лъгал много. Казах им че хеликоптерчето не се зарежда. Това е факт. Спестих това, че е резултат от падането от два метра на тротоар. Едната продавачка ме помоли да изчакам колежката й, която завършваше покупка на едни момчета. Междувременно ме попита дали предпочитам да го сменя или да направя рекламация. Викам смяната е по-добре, то е добра играчка. Другата се освободи. Казах й и на нея, че не се зарежда. Тя попита не лети ли. Викам летеше ама сега не се зарежда и не лети. Пита нещо за счупено ама не помня настина как ме попита и какво й казах. Тръгна да отваря кутията. Викам сега може да стане яко. Ама тя само погледна дали нещата са си на мястото ме попита дали да го сменим или не знам си какво. Не знам защо имаше думата ремонтиране. Викам че и със смяна ще мина. Ами има едно изложено и една кутия още, заповядайте. Това ли е всичко, да това е. Тръгнах си от магазина и сподавих импулса си да побягна. Просто очаквах да се развикат след мене, че има проблем, че нещото е счупено и други такива. Точно като крадец от магазин с бутилка водка под палтото се почувствах. 15 минути се борих със себе си и съвестта си. Колко са добре някои хора, които нямат такава. Аз моята я успокоих, че преди да си замина от Германия или ще подаря хеликоптерчето на някой (вероятно дете), или ще го пусна за 1 евро в Ebay + пощенските разходи. Или аз ще поема и пощенските разходи ще видим.
Новото лети, има и някакви листи с инструкции, които не съм чел но ми се струва че момента с балансирането липсва.
Дам, стабилизатора на опашката не е описан, а е доста полезен за контрол на центъра на тежестта. Постигнах летене на едно място в стаята. Вдигна се и стоя почти неподвижно във въздуха. В инструкциите пише че времето зареждане – летене е 50мин към 5мин. Супер. Току виж докато се зарежда съм седнал да чета.
Мисля, че не съм писал другата си история за почти-кражба.
На първото парти в ST-клуб имаше безплатна бира. При условие, че намериш човека с правилното етикетче. Всеки си има етикетче и се търсите по двойки. Примерно, “Ромео” и “Жулиета”, “топло” и “студено”, “Франция” и “Париж” и други. Аз бях “Bus” и търсих “Zug”. Не я намерих. Двойките били момче момиче. Насилствен начин да се запознаят Еразъм студентите. Запознах се с доста така или иначе. И ми се струва че тази история вече съм я писал. Нищо може да извадя някой нов детайл, макар и да се старая да пиша кратко в момента.
Та накрая не издържах и отидох до бара да си купя бира. Избрах си някаква бира. Тя е тъмна, искате ли? Викам на барманката, нека я опитам. Давам едни пари, тя ми връща и ми дава и зелен жетон. Като върнеш чашата, ще ти върнем 50 цента. Добре. Първата глътка от бирата беше добре. И втората. На трета вече се усещаше че отива към топла. Насилих се да я изпия в името на алкохола и парите дето съм дал за нея. Междувременно си мислих за амбалажа.
По-рано си купувах чиния и прибори.
50 цента за чаша. Че къде ги продават по толкова. Ще взема да си я купя от тях ;)
После се позамислих и реших че ще я взема под наем. И през март ще мина през ST-то и ще я върна.
В ръчната чантичка си нося точбички, и съм с дълго палто. На излизане се наметнах с палтото без да си пъхам ръцете в ръкавите и с чашата в черната найлонова торбичка и ръчна чанта в същата ръка минавам покрай охраната. Майтапа е че оня се развика на едно момче което без връхна дреха и с бира в ръка се опита да излезе на свеж въздух при приятелите си вън. С бутилката не можело да излиза. Аз си излязох с каменно спокойствие. Издържах точно 15 минути преди да се похваля на един наш Стефан. Култовите му реплики бяха “Трябва да се краде” и “Тя е хубава чаша, що ще я връщаш”.
Чашата е халбичка 400мл, релефна на квадратчета и без лого на нея. Ползвам си я много успешно.
Друго в момента не се сещам да съм крал. Малко ама от сърце!