И понеже някой вчера - Иване, да не посочвам - си позволи да сравни германеца с нашенскиот шоп, аз тука се чуствам просто принуден да споделя някои стари шопски мъдрости. Автора ми е неизвестен, но да е жив и здрав дълго време, за дето е събрал толкова житейски истини на едно място. И когато накарате германец да разбере и половината - елате ми се обадете.
- Най-мразим да мислим.
- Кога ми се приработи, седам и чекам да мине.
- Кога съм гладен, не ми се работи. Кога се наручам, ми се преспи.
- Питат ме какво можеш да работиш?
- Моа да копам.
- Е, па моа и да не копам.
- Я че си запалим къщата, та да изгори на Вуте плевнята.
- Я не сакам на мен да е добре. Я сакам на Вуте да му е зле.
- Никога не могат ми платят толкова малко, колко я съм изработил.
- Никога нема да ме осъдят толкова, колко я съм крал.
- И по десет лева да направят бензина, я па че си карам колата; и без пари да е - па че го краднем.
- И сам да съм у трамвайо, па че се бутам.
- И сам да съм на опашка, па че се прередим.
- Най-обичам да съм змия - ем си лежим, ем си одим.
- И сам да съм на острова, я па че се заградим.
- Я не помним кръчмаро да има да ми дава нещо.
- Я не помним да имало ден да ми се е работило и да не ми се е пило.
- Я ходим на работа да си починем. Ке си го отработим вкъщи.
- От дека да си въртим гъзо, он па че си е отзад.
- Какви бееме - какви станааме.
- Оти да се косим, като че ми мине.
- Они ми плащатат колко да не умрем, ама я работим колко да не заспим.
- Какво е законо? Законо е тесна врата у широко поле. Само улавите минуват у него.
- Как си Нане? Добре съм. Тебе яд ли те е?
- Вуте, оти копаш седнал? Оти опитах легнал, ама не мое.
И за накрая - питали германец и шоп: какво ще направите ако ви дам един камион ябълки? И германеца почнал: ми ще ги продам, нещо търговийка ще завържа. Или ще ги дам на бедните, нещо на дом за сираци. Или ще ги направя на Apfelschorle и ще ги изпия с три тона картофена салата ... А шопа, без да се замисля, отговорил: че ядем, че ядем, колкото можем че изядем, другите че ги наапем!