В центъра

И на мене днес ми е ден за писане. Неочаквано свърших нещо, за което бях планирал почти цял ден. И те така - сега ще мога да отделя едно известно време за писане в иначе зелено-оранжевия ни блог.

Както всички знаете, аз отдавна се интересувам от разни президентски теми или иначе казано теми, свързани с президента. Аз също така се причислявам и към един от неговите заклети фенове.

Така например наскоро следих с интерес неговите изказвания по адрес на финансовия ни министър. Забавлявах се искрено с някои предложения, като премахването на плоския данък например. В крайна сметка, всички политици напоследък са заети със сериозни неща, като да се ровят в миналото на предшествениците си и да си прехвърлят умело топката от министерство на министерство, като междувременно ние научаваме, как добре си вършат те работата. Та в тази сериозна обстановка е хубаво да има и една личност, която да разведри малко положението с някое хумуристично изказване. Да разчупи леда, така да се каже.

Други неща, които ме привличат там, са амбициите на президента да се изживява като опозиция на управляващите. Също много весело и забавно явление, реализацията на което (Бате Бойко на власт, Първанов опозиция) никак няма да е весела. Но като идея само звучи някак абсурдно и може би точно фактът, че се проявява в една толкова сериозна институция като президентската, го прави страшно забавно.

Също много интересен факт, достоен за уважение, е, че нашият президент е превърнал сайта на президентството в свой личен блог. Все още не е стигнал до крайностите на Димитрий Медведев с видео блога или телевизионните предавания на Уго Чавес. Но хей - ние все пак сме парламентарна република. И така - на сайта на президентството всеки един от вас може да се наслади на последните статии, писани от президента. Не е ли това едно гениално хрумване?

Тук мога да говоря още много за великите постижения на нашия президент, но ще ми отнеме прекалено много време. Мисля, че всеки от вас знае, колко важна фигура е той и какво мисля аз за него всъщност.

След всичко казано, едва ли някой ще се изненада ако кажа, че моето привличане към този политически колос е толкова голямо, че просто нямаше как да не посетя неговото родно село. Да почерпя дето се вика и аз малко от това, на което е имал възможност да се наслаждава той в детството си. Мястото, което неминуемо е допринесло много за създаването на тази особено великолепна личност.

На вашето внимание - снимка от центъра на село Сирищник, родното място на нашия президент.