Вече е Понеделник. Честит Понеделник на всички! Както всеки Понеделник и днес е време за седмичния отчет на Зеления Пуяк.

Всичко започна така ...

Понеже свършихме рекордно много глупости през уикенда, ще имам отделна статия за пътя, след като се сдобия със снимков материал от малката зелена пуйка (мойта любяща сестра). За сега ще наблегна само на основните точки от агендата.

Бяхме в Свищов. Не е толкова важно защо, но да кажем, че трябваше да правим компания на едни две мили дами. Те обаче не ни казаха, че всъщност отиваме на зелено училище. И въпреки многото сериозност, която беше вложена в организацията, накрая се озовахме всред пияни тийнейджъри в спортна база. Няма такова крещене, врещене, пискане, викане, квичане и тука ми се губи подходящата дума.

Черният пуяк за малко да го огрее, ама заспа като един пън (както и аз). Подробности може да научите от него, ако пожелае да ви разкаже. Ако не пожелае, аз ще ви разкажа, ама не сега, че да се концентрирам върху същественото.

На следващия ден (Събота) се туткахме около 300 часа, не повече, и отидохме за по шкембенце и айрянче. Много добре ни дойде. И оттам се отправихме към Пирдоп със страхотна сила, за да открием мото сезона и там с колегите.

Златишки "проход"

За голямо съжаление ни се наложи да преминем през Златишкия "проход", който е в перфектно състояние. Толкова добро, че 20 км ги минавахме един час. Ако каплите ми бяха прави онзи ден, когато сменях гуми, то сега вече не са. "Пътят" е затворен за ремонт - гласеше една табела на входа. Кое е затворено за ремонт? Аз път не видях. То приличаше повече на река с парчета асфалт вътре. А имаше и сняг - чудесни условия за мотористи.

Както и да е - пристигнахме в Пирдоп. Поразкарахме се из града да хапнем и после се събрахме да пийнем. Нямам повече снимки да покажа, но и по-добре всъщност. Има едно клипче, което чакам Пешо да ми даде. Ще го кача допълнително в YouTube.

Мото клуба в Пирдоп е съставен от дузина невероятни пичове. Искам да използвам трибуната, за да им благодаря за сърдечното посрещане. Набесняхме се доволно в подножието на планината. Бачо и Вики за малко щяха да останат без уши, но така е, като се включват толкова късно в купона.

Всичко завърши така ...

Само не разбрах едно - защо трябваше и кому беше нужно да ни изтика от леглата в 10 часа сутринта? Трябваше да почакат да се освестим още малко.

Иначе - много интересно - някои неща ми се случиха за първи път в живота. Например за първи път си мия зъбите в река. Също така, поради липса на течаща питейна вода, за първи път си пия алка зелцера с вода от реката. Но се оказа, че помага със всякаква вода. Жив да е този, който го е измислил!