Бензин

15 Септември - децата тръгват на училище. София е откачила, колоните от автомобили са безкрайни. Имам чувството, че никой не е помислил "в какво се забърквам", когато сутринта е станал, взел е детето си и се е качил в колата. Повярвайте ми - не искате да ходите никъде с кола днес. Аз с мотора едвам се проврях.

Но това е едно нормално нещо - малко задръстване, голяма работа. Свикнали сме, нищо ново. Отдавна се отказах да се възмущавам на това, просто за сега се отказвам от колата трайно - срещнах няколко моториста, поздравихме се. Видях доста колоездачи - еваларка. Хората в колите просто си късат нервите и сами не знаят защо.

За какво пиша всичко това обаче? Искам да изразя искреното си възмущение от човека на бензиностанцията. Онази малката на Милин камък и Криволак. Защо по дяволите не може да си сипя бензин сам? Спирам, слизам, посягам към колонката и отвътре се чува "Чакай! Какво правиш, бе, момче?". Какво, какво ... ще се пръскам по минувачите с бензин, как какво?

Не можело да си сипвам сам бензин. Без да питам защо ми дръпна някаква лекция дядката, викам си - безсмислено е да се разправям. Само отбелязах, че сам ще се справя по-добре. Не било така, той за какво бил там, дрън-дрън ... и докато дрънка, така му изплесна маркуча от резервоара, че в момента целият съм пропит с бензин - дънки, тениска и яке. Не пропусна нито една дреха. Викам си на акъла - прав беше - и аз нямаше да се спрявя толкова добре! Дано остатъка от деня премине по-късметлийски. Успех на всички в първия учебен ден!