Друго си е...

Аз не съм писал от едно известно време, защото съм се побъркал от работа. Пак ще търсим нови хора, пак ще имам един тон срещи и работата приижда ли приижда. И няма свършване.

Но, аз вместо да си я работя, намирам време да пиша малко тука, за да не си помислите, че съм умрял нещо. Жив съм. И пак смятам да ви занимавам с мотори.

Колкото и да не ни се иска - сезонът тази година е към своя край. Стана си студено, вече не е за дълги преходи и тениски. В неделя ходихме до Кюстендил и на места си беше доста студено.

Мотопозьори - поредна снимка

За това пък, преходът беше един от най-добрите за годината. Намерихме уникални местенца и пътчета. Готин асфалт, почти без дупки и страхотни завои. За първи път успях да напълня задната гума (остана ми съвсееем мъничко в крайчеца). Но това ще си го пазя за началото на другия сезон. Ся в крайна сметка не може всичко в първия сезон. Сериалът продължава.

Най-важното е, че май достигнах до решение, какъв мотор ще карам догодина. И въпреки че бах казал, че ще мисля цяла зима, нещата доста се понаклониха в една определена посока. Няма да кажа още, защото рибата е в морето, дето се вика. Но те нещата почват да се случват, веднъж след като му се изяснят на човек.

Кръчма всред гората, Кюстендил

Разбира се, не пропуснахме да си направим един тон позьорски снимки. Нали затова сме мотористи все пак. Запознахме се със Страхил - готин пич моторист, който показа една пътна карта, дето приличаше на тоалетна хартия и през нея се виждаше. Мечтая си да притежавам същата, но на цяла Европа до няколко години. Ех, мечти...

В Кюстендил е пълно с мотористи. Освен това е много приятно, Марто показа много яка кръчма. Горичка, борчета, масички - гадна работа.

Същата кръчма на тръгване (по-тежки сме)

На мен ми пристигат гости-колеги от Германия днеска. За съжаление ще киснем и ще работим цяла седмица, барабар със събота и неделя. Но няма как, налага се. Изпаднали сме в едно определено време от годината, което е малко след лятото - хората са позабравили почивките си и са се впуснали да свършат всички неща, за които цяла година са казвали "след отпуската". Това чувство се засилва бавно, но осезаемо и от факта, че годината полека си тръгва. Така към "след отпуската" прибавяме и "непременно преди края на годината". И става страшно.

Така че с прискърбие ви съобщавам, че няма да мога да покарам с вас събота и неделя. Дано ви е хубаво времето и мек асфалтът! Пък като си тръгнат моите хора, ако е речено и не умираме от студ, може и да организираме някое преходче. Аз имам мечтата да си врътна последните 700 км за годината, с което да чукна и кръглото 10000. Толкова от мен, трябва да се впускам в работа.