Изкривена реалност

Докато се прибирахме преди няколко дена към вкъщи, както си вървях ей така по тротоара, получих странно усещане. Едно такова състояние, в което възприемаш нещата около себе си, всичко изглежда наред, нищо конкретно не ти прави впечатление, но все пак нещо те човърка от вътре и те тормози и ти разправя абе тука има нещо.

Почнах да се оглеждам и най-сетне забелязах, какъв е проблемът. Колчетата, които поставят по тротоарите, за да могат и смърните пешеходци да минат, бяха покривени от умели водачи на МПС с особено завидни познания в областта на паркирането. Или поне на теория.

Аз останах с впечатлението, че теорията се изразява в следното: свиваш към тротоара, качваш колата и даваш повечко газ, защото бордюрът е висок. Като си вече горе, не пускаш педала, докато не чуеш дрън, тогава вече си на място и може да слезнеш.

Друг вариант, лека модификация на горното, би звучал така - качваш се с газ и като си горе вече, пускаш газта и тя колата ще си спре сама в специално поставените за целта колчета.

Вече как е станало така, че колчетата са еднакво покривени, не ми е хрумнало още. Може би някой от вас има идея?