Незнам защо ама се сетих за един много як стар виц. Защо ли ... ми ... сменям си отдела и гледам колегите ... и се печат милите на бавен огън и единия вика, че му се крещи та ... Вървял си Храбрия Ловец както си го знаем храбро през полята и горите и навлязнал надълбоко в една тъмна тъмна гора дето ако някой те ... няма да го видиш. И насреща му една мечка. Голяма де. И седи и го гледа. И ловецът се вцепенил и не може гъг да каже. Дори за "ако" нямало време. А както знаем след като сме препили с вайсбиричка акото може многобързо да идва... както и да е. Та вцепенил се нашия човек и мечката го погледнала по-изразително и с човешки глас му казала " И ся кво ? " и ловецът " Махни се - ще викам ! " "Ми викай" "ААААААААААААА" сдрал се да вие. Нищо не станало щото били в дън гори тилилейски. И мечката " И ся кво ? По-добре ли ти е? ".