Част от вас, мили мои долни, знаят, колко много си падам по двуколените МПС-та, и че това лято се бях посветил на идеята да взема "А" категория, за да мога безнаказано да буботя по пътища, шосета и магистрали и да нямам страх от подли, замахващи ушуай. След няколкомесечно, усилено ходене на курс, където придобих редица полезни и недотам полезни умения, установих, че дефакто фамилията ми е Беляров и че падам като жена, но все пак накрая се сдобих със заветния документ. Миналата седмица, най-накря взех и новата си книжка от КАТ.

След влошеното време и ниските температури напоследък, бях твърдо убеден, че ще се наложи да чакам до пролетта за да сефтосам книжката си. За моя радост, обаче този уикенд времето се смили над мен и ми предостави един топъл и сух неделен следобяд, от който аз се възползвах максимално. Обиколих София н-броя пъти, усетих кефа от това да не чакаш в задръстване. На няколко пъти изпробвах собствената си смелост навивайки ръчката почти докрай. Отбих се до Левски Г, където исках да намеря "Тати", за да се осъществи най-накрая заветната му мечтата - да види най-ненормалния си "син" законно да управлява двуколесно. :) Него, разбира се го нямаше, но намерих Брат Калин, който искренно ми се зарадва и обеща да предаде благата вест.

За това колко много се изкефих на мото-следобяда, колко много газ раздадох на машината и колко не ми се искаше да слизам от нея няма да обяснявам, всеки, който кара знае какво имам предвид.

Тук е монета да изкажа голямата си благодарност на Румен, този иначе зелен на цвят пуяк, който любезно ми предостави машината си.

С две думи, поради редица фактори, на който няма да се спирам, тази неделя беше един прекрасен ден. Оттук нататък - Шигата га най!!!