Десетки капки се състезават за по-добрите места върху предното стъкло, преди монотонният ритъм на най-бавната скорост на чистачките, да ги превърне от индивидуални точки в обща водна линия. Вали… Не спира да вали, за не знам кой вече пореден ден. Аз да бях, щеше да ми омръзне, обаче - не, облаците са упорити, плътни и сякаш с неизчерпаем воден запас. Забравих кога за последно съм носил слънчевите си очила, забравих как изглеждат, дори не знам къде са. Дъждът навън, сякаш вали и вътре в мен. Дори чисто новият диск с музика, не помага. Volume - 22, 23, не… задна дясна колона криви прекалено, 21... Stanton Warriors – Still Here - на рипийт и до посиняване.

Задръстване... Поредното... Пред мен - любимата ми класически синя Импреса Ес Ти Ай, нервно подрусва неприлично големия си заден спойлер, върху твърдото си спортно окачване, избягвайки поредния „кадърно” сложен капак на отводнителна шахта. Инженерът от страната на изгряващото слънце, комуто е хрумнала идеята да сложи етажерка за книги на задния капак на Скуби-то, явно е бил гениален. Гениален или не, неговото творение работи в същото задръстване, като това на италианецът, измислил скромния Джовани. Тук тройната разлика в мощността, както и с нищо несравнимият звук на разтоварващ блоу оф, не значат нищо.

Седя в скъсаната си седалка, подпрял глава на страничното стъкло с безизразна физиономия и си мисля – дали ще се оправи времето в близките 2, 3 до 4 седмици? Дали не трябва да започна да събирам животни и насекоми по двойки и да ги качвам в голям кораб? Дали няма да ми се наложи отново да зазимя мотора си в средата на май? Дали, освен че ми се клати постоянно под задника и се излива върху главата ми, няма да ме налази още някое и друго природно бедствие? Дали някога ще се науча да не правя една и съща грешка два пъти?

Има ли смисъл да се опитваш да правиш нещата така, както смяташ, че трябва да бъдат направени? Да ги правиш като фейсбук статус на тийнейджърка – „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!”. Да правиш нещата така, както ти се струва правилно и смислено на теб, без значение, че всеки средностатистически обитател на България би те нарекъл балък. Защото тук балъци вече няма - всички са играчи, сеш’ се?! Ти си последният. Аз съм последният балък в България. Последният, който смята, че постъпвайки правилно може да промени нещо. Последният, който си мисли, че не парите са най-важното нещо на този свят. Последният, който седи и чака, вместо да се нареди нагло най-отпред. Последният, който вярва, че ако много иска, може да промени нещо. Булшит! Нищо не можеш да промениш, брат, сеш’ се, защото не всичко зависи от теб!

Почти стигнах до последния светофар по маршрута бачкане - вкъщи. Крайно време беше, още пет дъждовни минути в това задръстване, гледайки страхотната задница на Скуби-то, мислейки си за фундаменталните неща в живота и щях да си прережа вените с ножчето за махане на винетки...