Скъпи долни, или е по-добре да кажа, скъпи Ру и Ма, така или иначе тук си върлуваме само ние, та на въпроса - социалното експериментченце приключи. С обща продължителност от 168 часа успях да докажа на себе си и на никой друг, че за пореден път съм прав - колко банално. :)
Някои долни се опитаха да ме убедят, че временната ми миграция е опорочила резултатите. Аз веднага ги оборвам с тезата, че това просто направи извадката по-представителна, защото доказа геогравската необословеост на наблюдавания феномен.
Какво доказахме с експеримента? Доказахме старата азбучна истина: "Оти да се потим, като че ми мине!" Абе, с две думи нищо не доказахме, защото си го знаехме от самото начало. Просто беше забавно да погледна от друг ъгъл на нещата за една седмица.
Това е! Друго няама. Тъй като никой друг освен долната чертъ, не се опита да отгатне, тя автоматично печели с най-близко и единствено предположение. На печелившите честито, на останалите - успех!

CASE CLOSED

P.S. А да, бях обещал теорема, която да змести аксиомата, ето я: "За всеки черен пуяк в състояние на покой са в сила същите математически очаквания, както и за черен пуяк във възбудено състояние."