Краста - vaso - 2010-04-09 12:05:48
Страшно е! Много по-страшно е, отколкото си мислех. Много! А това е само началото. Да, за моторите иде реч, знам че ви омръзна за тях да четете, но тъй като никой друг за нищо не пише, ще четете каквото има.

Та казвайки, че е страшно имах предвид, че е страшно хубаво. Кефа е сравним може би, единствено с умерено добър секс. Казах "умерено добър". Няма 'кво да се лъжем, секса си е секс. Особено хубавият. Съвсем различно е от карането на кола. Не става въпрос за механика, там принципа е сходен. Иде реч за усещането. За 'тва хубавото, от вътре, което те гъделичка приятно.

В колата не се качваш с усмивка сутрин. Поне аз не го правя. Качвам се все още спящ, паля и тръгвам. И чак когато първия бакшиш ме засече, се събуждам изсипвайки порой от псувни по негов адрес, по адрес на части от тялото му намиращи се между гърба и краката, по адрес на родителя му от женски пол, както и по адрес на сестрата на въпростният родител, дори и такава да няма.

Возиш се спокойно на четирите колела, отпуснат, изгърбен, седиш в задръстването и боцкаш с досада шарените бутончета на радиото, докато си мишлиш за някакви други неща. Некст, некст, некст... диска ти е втръснал отдавна, пускаш радиото - реклами по всички станции. И докато се усетиш, се чекираш на бариерата на паркинга.

А сега, двуколесната алтернатива. Да зпочнем с това, че мотора не се кара а се язди - буквално. Не можеш да се отпуснеш, напрегнат си през цялото време. Няма радио което да слушаш, но за сметка на това го има прекрасния аромат на пролет, който се носи из студения сутрешен въздух. Дори не искам да споменавам практическата липса на задръствания, през които просто преминаваш, все едно ги няма.

Но това е града, там нещата не са много интересни. Очите ти постоянно шарят - огледалата, мацката с джипа в дясната... ъъъ вече в лявата лента, бабата която се кани да изскочи на платното, този с баничарката вижда ли ме изобщо...

Първокласният път. Мястото на което, поне аз като начинаещ моторист, се чуствам най-добре. Шосето с достатачно количество завой ми доставя истинско и неподправено удоволствие. Караш, наслаждаваш се на пейзажа, следиш пътя, преценяваш колко да се изнесеш, преди завоя, колко да намилиш, колко да наклониш машината, къде да започнеш да подаваш повечко газ, а пясъка, дали няма да се хлъзнеш. Мозъкът ти работи на високи обороти, дишането ти се учестява, шума на вятъра взема надмощие над шума на двигателя... а на таблото примигва символа, който ти напомня, че коня ти е жаден. Време е за бензинопой.

Затваряш ципа на якето, слагаш бонето, слагаш каската, затваряш циповете на ръкавите, слагаш ръкавиците, ключ, контак, стартер, яхваш, прибираш "пачия крак", съединител, първа, мигач, ляво огледало, газ.... и още газ, и втора, и още газ... несъзнателно в главата ти зпочва да звучи St. Anger: "Fuck it all and fuckin' no regrets...". Докато се усетиш, на километража се изписва цифра, която от една страна те плаши истински а от друга е една малка победа над страховете ти. Страховете, които те държат жив. Въпроса е какво става, когато спре да те е страх. Надявам се да не разбера.

Пожелавам на всички мотористи, лек път, здрави гуми, гумени дървета, и най-вече - да помнят, че са смъртни.

Рейтинг

Коментари

Shorty - на Mon, 10 May 2010
Way to go, dude!