Спрях мотора точно пред главния вход на банката. Разбрах какво причинявам на другите участници в движенето, когато отражението на фаровете ми успя да ме заслепи въпреки тъмния визьор на каската. Угасих мотора и пуснах пачия крак. Запътих се към банкомата, пред който се разминах със странно изглеждащ мъж, който носеше стара, платнена торба за пазаруване. Поставих картата в банкомата и се заех с натискането на копчетата му. С периферното си зрениe забелязах, че човекът седи до мен и ме гледа очаквателно. Обърнах се към него, погледите ни се срещнаха. Без да нарушава зрителния контакт, човекът ми посочи нещо на земята с отворена длан:
- Богомилка!
- Нарича се богомолка. Да, из целия бизнес парк са плъзнали.
- Пушиш ли?
- Не. Отказах ги преди години, едно от най-великите ми постижения.
- Много богомилки. Сигурно Бог е тук, а? И иска да откажа цигарите, а?
- Бог много отдавна се е отказал от това място, чиче. А ти, по-добре откажи цигарите.