8-ми декември - празникът на студентите, който в България основно се свързва с ходене в известни зимни курорти и изпиване на огромни количества алкохол. Третото необходимо и достъчно условие за един хубав 8-ми, както знае всеки студент, е наличието на мацки. Много и по възможност хубави. Така го разбират българските студенти, така го разбирах и аз в далечните дни на моето студентсво.
Аз съм възпитаник на престижния Минно-геоложки университет, в който е излишно да ви обяснявам, не е претъпкано с красиви момичета, желаещи да слязат и да копат на забоя в мината. Това ми стана ясно още в началото на първи семестър и поради тази причина, предприех обходни маневри, като реших да празнувам с група приятели от УНСС. Университет, в който, за разлика от моя, хубавите момичета не са кът.

Избраната дестинация за празника беше язовир Батак. Едно много красиво място, до което при зимни условия се достига по изключително екзотичен начин. Бях зачислен към екипажа на белия Голф 2 на Митьо Бомбата, тъй като нямах собствена кола. И това нямаше да е никакъв проблем, ако в деня на заминаването, не трябваше да обиколим с него половин България, преди да тръгнем за Батак. Всичи останали тръгнаха към 10, а ние в 5 следобед още не бяхме запалили. За добра или за зла участ, това че все още не съм потеглил стигна до ушите на майка ми – много мила жена, която, като всяка майка, си представя как с мен се случват най-страшни неща… Това понякога не е много далеч от истината.

Това, от своя страна, доведе до появата на баща ми в, да кажем, относително трезвено състояние. Той щеше да ме кара или поне мама така му беше наредила. Милият човек се появи и ми заяви, предоставяйки ми шофьорското място – моето момче, ти ще караш, баща ти е пил!

Потеглихме с двете коли по магистралата, вече беше тъмно, а другата група туко-що беше стигнала до хотела, при положение, че бяха тръгнали в 10 сутринта. Под вещото ръководство на стария патрон, за нула време стигнахме до Септември и оттам се заизкачвахме към Батак. Карането на автоматик със задно предаване по заледен път беше едно истинско бойно кръщение, имайки предвид скромния ми тогава шофьорски стаж. След този проход, всичко ми се струва като детска игра.

Въпреки, че ни се обадиха около десетина пъти да ни кажат, че с нашата кола и без вериги никога няма да се качим до хотела, след около три часа бяхме пред него. Някой се опита да обясни на дъртия, как да не си тръгва и да остане с нас, защото не можел да слезе, разбираш ли… Той се врътна и за същите три часа се прибра по живо по здраво в София.

Ето тук вече започва същинската осмодекемврийска история. Пристигайки последен, заварих следното: повечето пиене, вече беше изпито, най-хубавите моми, бяха налазени, а аз, след цял ден пътуване, се наквасих доста бързо и скоропостижно.

Седейки в старо канапе в една от вилите, приятно подпийнал водчица, наблюдавах следната сцена: на всяко свободно място за седене или за лежане се натискаше по една пияна двойка, дънеше силна музика, а в средата на всичко това, една, нека я наречем доста едра, мома танцуваше по най-сексапилния начин, на който беше способна, партнирайки си с една от стените на къщата. Беше страшно! Първо защото беше доста пияна, и второ защото и аз бях доста пиян, но танцът й въпреки това не съумяваше да събуди в мен никакви желания. Беше страшно, казвам ви! Момата имаше приятелка, която седеше отсрани и наблюдаваше безучастно еротичния танц.

Приятелката беше... поносима, отново имайки предвид изпитото от мен количество алкохол. Не й обърнах внимание и отидох да си легна. По-късно разбрах, че това е голяма грешка, защото спях в детска стая с Киро селянина, който беше много пиян, искаше курви, отиде да ги търси и се върна с Оги, който пък си беше загубил ключовете от колата.

Ще пропусна следващия ден, защото през него не се случи нищо запомнящо се. Вечерта обаче, баш навръх 8-ми, бяхме на официална вечеря. Вечерята сама по себе си може да се запомни с това, че приключи с истински бой с торти, такъв какъвто сте виждали в черно-белите филми, но съвсем истински и цветен. Същественото за нашата история се случи преди вечерята или по-скоро, докато се подготвяхме за нея. Киро селянинът, този невероятен колос на мисълта, беше донесъл малка вакуумирана пастърмичка в сака си. Докато се кипрехме, което при нас мъжете, общо взето се изчерпва с това да си сложим дезодороант и да се облечем, Киро ми подметна пастърмичката и каза: „Брат, аз ще ходя само по риза, за да съм по-готин, сложи си тази пастърмичка в якето, след вечеря като седнем да пием, ще я измезим.” В единствения джоб, в който можех да събера мезето се подвизаваше кутийка презервативи Лайфстайлс. Колко предвидливо?! След бърза ретоспекция на вчерашната вечер заключих: Първо - всичко вече е заето и второ, дори и да налазя нещо, все ще трябва да си го доведа в стаята. Реших, че е по-удачно да оставя гумите си в стаята и да взема пастърмичката. Ако нещо все пак се случеше, именно там щях да се завърна така или иначе. Това, на този етап ми звучеше изключително логично.

Както вече споменах, вечерята беше забавна и приключи подобаващо, като дори успяхме леко да се посбием с другата компания. Накрая сърдити и пребити нямаше и се разделихме по живо по здраво.

По странно стечение на обстоятелствата, обаче, един час по-късно, аз жулех втора литрова бутилка, евтино, бяло вино в една стая с танцьорката от предишната вечер и нейната приятелка, която ще наречем условно... Николета.

Николета явно също се чувстваше самотна навръх 8-ми декември, защото следващото, което си спомням, беше как взаимно си вадим сливиците в коридора пред стаята. За протокола искам само да спомена, че в младите ми години аз тежах скромните 62 килограма и така да се каже бях един доста фин момък, да не кажа чироз. Николета, от своя страна, беше дефиницията за пищна жена (отварям скоба – момата си имаше всичко, както си му е реда, беше whole lotta Rosie).

Тъмна хотелска стая, в която единствената светлина идва от нагревателите на духалката, с която се отоплява. Аз и Николета в леглото - полуголи. Беше се завързала истинска креватна схватка. Аз се опитвах да обхвана пищните форми на Николета, а пък тя, от своя страна, също показваше симпатиите си към мен по недвусмислен начин.

Известно време по-късно беше вече спорно дали нагревателите на духалката или ние сме по-загрелите в стаята. Тогава Николета ми зададе логичния въпрос: „Имаш ли презервативи?”. Тук по-наблюдателните от вас ще се сетят, че имам презервативи, и то цяла кутия, и то точно до леглото... и то точно в моята стая, в която аз не се намирам в момента... Да, но аз разсеян от ласките и под влиянието на литрите вино пропускам този съществен факт.

С вик: „Ама много ясно!!!” - скачам от леглото, светвам лампата, намирам си якето, бъркам в джоба и гордо вадя вакуумираната пастърмичка.

Трудно ми е да ви пресъздам реакцията на Николета... Едва ли друг път в живота си ще види гол мъж, с вакуумирана пастърмичка в ръка, който явно смята, че тя може да се ползва за контрацепция. И взимайки под внимание, късния час, изпития алкохол, отрицателните температури, отдалечеността на другото крило на хотела и самата сцена с пастърмата, Николета не получи друго за 8-ми декември…

На сутринта, като бонус, разбрахме и друга любопитна подробност – имали сме публика, макар и мъртво пияна в лицето на Киро селянина, този ексцентричен биолог, който по неясни причини също е бил с нас в стаята, на леглото зад ъгъла. Своето присъствие той оповести с нежните си махмурлийски викове: „Къде съм?!“ и „Къде ми е багажа?!“

Така завършва тази осмодекемврийска история с Николета, пастърмичката, Киро селянина и една много важна поука - Купувайте си якета с много джобове!