Понеже с Илиев и Владо сме патриоти, вчера запалихме нашите двуколесни машини и се вдигнахме до консулството в Лайм, за да упражним правото си на глас. Всичко беше културно, нито един шофьор на мисията не ме нарече боклук, както стана миналият път и се радвахме, че успяхме да съкратим три пенсионерски гласа вкъщи. Владо дори си купи за десет кинта три книги на един симпатичен господин, който твърди, че пирамидите са построени от прабългарите. Нищо чудно, че не ги беше продал всичките.

Не щеш ли, изведнъж ни хрумна, че кварталът, в който се намира консулството ни, не е избран от Бай Тошо случайно. Само на двеста метра се намира Хиршгартен - с десетте си хиляди места е най-голямата бирена градина в света. Разбира се, понеже нашите машини вървят с бутане и бяхме жадни, ни дойде гениалната идея да се прибираме до Студентски (по диагонал на другия край на града - 12 км) от бирария на бирария, започвайки с Хиршгартен.

Още не бяхме тръгнали от консулството и вече ни беше смешно, защото човек на няколко маса (баварска мярка за бира - като "халба", ама литър. Нещо като "фулба") става безсмъртен с колелото си или на въртележките, както сме установили 6-7 пъти подред на Октоберфест.

След като внимателно изучихме физиономията на червендалестия чичко от съседната маса, дето бирата му е редовната закуска, пихме по един мас и, забравяйки да пикаем, тръгнахме към Аугустинер Келер на Централна гара, защото както каза Владо, "Абе, нещо в Хиршгартен не е достатъчно гъста растителността и дърветата са малко - трябва да ви покажа Аугустинер Келер, знаете ли И там какво е хубаво?!"... Бързо стигнахме с тая компресия в мехурите - спор няма - и седнахме да гръмнем по един Еделштоф (ултимейт бирата на пивоварни "Августинец"). Владо звънна на приятелката си, за да й каже "Мило, пак се загубих и сега сме в Аугустинер Келер. Мислим да минем и през Китайската кула, искаш ли да дойдеш?", а аз щях да падна под масата, щото Китайската кула със "само" осем хиляди места е втората по големина бирария в света, а на нас тъкмо ни се допиваше вече...

В крайна сметка, минахме и през Китайската кула, където вече ни чакаше компания и най-накрая седнахме да пийнем. Тъпото е, че ни заплюштя дъждът, който вие днеска получихте от нас и се завряхме на завет в ресторанта, без да имаме забавни снимки от самата кула, но явно ни е писано да се върнем пак.

В Мюнхен в 95% от случаите вали лекичко, но продължително. Е, снощи си беше ледена и обилна буря, по случай това, че сме решили да спортуваме с колелетата. Днес, естествено, времето е супер, щото съм си с метрото.

Веселото е, как на връщане ни се удължи маршрута и ни отне има-няма седем часа да се приберем... Особено забавно ми стана докато скицирах грубо маршрута, по който минахме. Но нали трябваше да се гласува - по български!