Понеже напоследък много храня германците, а и бях една седмица нощни смяни, реших да ви покажа една снимка. Правил съм я отдалеч, извинявам се за качеството.

Понеже бачках в мюнхенския експо-център на последното експо за недвижимо имущество, се нагледах на "партита". Това е много скъпо експо, с билети от по 250-300 евро на човек, така че гостите са доста "елитни". За да разберете какво имам предвид, ще ви кажа, че преди две години пазех щанда на Москва и първата вечер се появи кметът Юри Лужков. По това време работих с един колега от Бургас, който по фамилия се казва Москов. Когато видяха името му и разбраха откъде сме (особено той), наизвадиха едни патрончета Славянская, едни девочки ни ги поднесоха, та едва си свършихме смяната, но това е друга история...

Та, оня ден, на съседния щанд имаше парти с жива музика. Великолепен джаз. Пианист плюс тази приказна мадама на саксофон. С невероятен червен вечерен тоалет. По това време имаше и друго парти, та в залата бяха към осемстотин човека. Такава музика и нито едно уиски! Бирички и винце. В Синатрата нарочно съм се оглеждал из цялото заведение за един който да НЕ пие твърдо, а тука десет пъти повече народ си къркаше неговото си. Не че нямаше избор от уискита! Съгласен съм, че и нашто е екстремно, ама от толкова народ нито един...

Но не това е най-важното... Мадамката свиреше по 5-6 парчета и след това правеше пауза. А дойчовците дори не забелязваха когато спираше музиката... Вижте снимката. Ей така я бяха изолирали - все едно е заразна. Музикантите свирят в единия край, а гостите са се натъпкали в другия, с гръб - като малки деца - сакън да не им се срещнат погледите или да не се заговорят! И така цяла вечер - плюскане, пиене на бирички и "яки" разговори. Чак на третата пауза някой изръкопляска плахо, но престана, щото беше сам. Пак никой не забеляза, погълнати от яденето. Към 11 вечерта така се бяха напили (от три бири), че почнаха да си пеят "Вива Колония" (немска песничка). В този момент музикантите си тръгнаха - май нещо се обидиха. Когато стана време да си гостите да си лягат, някои от тях се бяха събули и, пеейки, си носеха обувките в ръце на път за изхода. А последният останал на щанда видя, че са останали две хлебчета с кашкавал. Натъпка си първото в устата (не знам как не се задави) и със страхотна сила почна да го дъвче. Още не беше го догълтал и налапа второто. Зян да не става! Викам им на колегите - е, вижте как човек със сто хиляди евра годишен доход е умрял от глад и ще се удуши за 2х13 цента! А ние тука за осем кинта на час работим, студенти, а ходим по ресторанти и оставяме по 30-40 евра за вечеря. Абе, нещо им е сбъркано на тия...