"Невнимателното шофиране на бързи БМВ-та води до внезапна смърт." - Автор неизвестен
В горното изречение бързи БМВ-та си е чиста тафталогия, тъй като дори изпълненията с най-малкия възможен мотор са способни на 200+ ако се наложи. Казвам го, защото този автомобил дори при 230 км/ч все още не си е намерил лютеницата, ами тамън се развърта "в обороти" и... тръгва. Но отначало...
Всичко си беше на чист късмет, защото, както знаете, се наложи всичко да стане набързо и наведнъж. Но, то винаги е така - за да получиш, трябва да дадеш. А в този случай адски си струва. Не, че колата е моя, обаче се кефя също толкова силно, колкото като купувах Хенерл навремето. Е, запознайте с Кримхилде. Знаете, че имам традиция да давам немско име на всяка кола. Защо не френско, сами се сетете. А Кримхилде ми се стори подходящо, защото тоя автомобил е за скъпия ни Небрежен Пуяк, Бай Мйешеч, а аз никога не бих си кръстил собствената кола така :D
Въпросният Бай МйешечШ значи чул един ден, че си има приятели в Мюнхен (баш където тия коли се правят). И съвсем логично реши да си хареса кола на другия край на Германия, горе къде там табелата за Шумен, така де, Хамбург. Това обаче се оказа без значение, тъй като всяко разстояние, по-голямо от 200 км (в случая 800) излиза най-изгодно за пътуване със самолет. А самолетът не прави разлика между две и двеста - все си за един час където трябва в Дойчланд. Освен ако крилото не реши, че ще си лети отделно нанякъде другаде. Та, в събота ми се наложи да стана в четири сутринта, точно три часа след като бях заспал, и да хвана машината за Хамбург. Зарадвах се, че ми се падна Еърбъс 320. Реших, че днес ще ми върви на 320-ки. Убедих се от стюардесата, че пилотите са си измили тръбата (да не ми се правят на Еърбъс 330) и дремнах до Хамбург. (завързан с колана през целия път, че днеска падна още един).
В 9:00 бях на летището и в 10:00 крачех бодро към адреса на търговеца през някаква индустриална зона покрай редуващи се магазини на Hein Gericke, Louis и Dainese. Нещо като хамбургски Франкфуртер Ринг. Бързах, защото беше събота и общината не работеше, а колата беше без номера и за да мога да я подкарам преди понеделник, трябваше да стигнем до съседния град Винзен, където бачкаха и на тоя ден до 12:00. Затова и номерата ни не са НН, за което много съжалявам. Заварих афганистанците да висят пред вратата на автокъщата и да говорят по телефона. "Чшалалал тъпанарла, Джафар даиба, гулабла Шлюсел марлаба, аллах, аллах, фергесен машалла!". Оказа се, че Джафар е бил на диско и се опитват да го събудят, щото ключовете от автокъщата са у него. След няколко минути Джафар (дребно на ръст, кривогледо, тичащо с Мах 3 цигане) ги донесе, получи баси циганския шамар от брат си, и отвори вратата. Изсмях се, да не ме мислят за немец и влезнах да видя колата.
Тук минавам (най-после)към техническата част. Колата направи от пръв поглед добро впечатление, беше седяла не повече от седмица. Предишният собственик е бил от "новогерманците", женен за германка. Търговецът я запали (от половин оборот), а аз се бях наместил зад ауспуха да видя кво ще излезе. Всичко беше нормално, нищо нередно. Седнах зад волана (секунди след запалване) и оборотите бяха стабилни (свещите не са за смяна :))) ), а след това я загасих, за да проверя маслото, защото лампата на маслото светеше (в жълто, а не в червено, което означава според книжката, че трябва да се провери и най-вероятно смени, но няма нищо критично). Не знам какви са маслата за дизеловите автомобили, тъй като никога не съм се занимавал с такъв, но мисля, че е много вискозно, тъй като при първата провека нивото беше милиметър под минимума, а при следващите две замервания го показваше НАД максимума, и то с много. В неделя сутринта, преди тръгване, пък беше в нормата, точно по средата. Винаги съм мерил на студен двигател, така че не знам какви бяха тия предишни показания.
Предишният собственик е бил тъпанар. В смисъл, поддържал я е в сертифициран сервиз, обаче не е пипал нищо сам. Така че водата в радиатора беше поне пет сантиметра под минимума на разширителния съд и трябваше да долея, а на таблото показва 12500 км до инспекция, което е идиотщина - да караш толкова, без да сипеш едно шише вода. Както и да е. Тъй като трябваше да взема номера от съседния град, се разбрах с търговеца да карам до там (40 км) и това да ми е тест драйвът, и да реша. Звъннах на Михаил (събудих го) и му споделих впечатленията си. Тези, които излагам тук, плюс "дамските" повреди по каросерията - леки чуквания тук-там, основно по пластмасовите части, но и малко кофти издиране на прага и задна дясна врата. Смъкнах им още петдесет кинта за тия неща. На път за Винзен вдигнах небрежно 180 км/ч, колата като че ли не теглеше наникъде и имаше много мощност. И все още има... Много. Още на първия километър по аутобана бях убеден, че трябва да я купим. Затова и звъннах на Небрежния пуяк, който този път беше по-сговорчив и ми даде go-ahead да я взимам. Беше се развълнувал по телефона и искрено се радваше - абе, добро момче е той.
Кръкнах с братовчедката в речния бар до тях, преспах при леля ми и точно в 8:00 бях на път, понеже в Хамбург започваше Харли-събор и целият град щеше да е блокиран от обяд. Напълних до дупка с нафта и отпраших със страхотна сила по А7 - Бремен, Хановер, Касел, а след това А3 при Вюрцбург. Тук държа да споделя със Зеления пуяк, че минах покрай Гайзелвинд (където 2005-та бяхме на концерт на Manowar) и отново имаше лайнарка, която правеше лайняна дъга до магистралата. Не можаш да я снимам, защото се наложи да търся къде са чистачките. Един чудесен момент тук е круз-контролът - не бях ускорявал и спирал с копчета - много NFS ми беше... Полезно е за две неща - да си сгънеш малко краката назад (почти като да се изпикаеш след каса бира - такъв кеф е), и за да спазваш ограниченията. Защото като натиснеш и за нула време си със 150 км/ч. Иначе ред-лайна е на 4600 об/мин. Със 180 си на 3500, с 200 - на 4000, с 230 - на 4500. Не съм я юркал повече, само настъпих докрай и тръгна пак като животно, но отпуснах веднага. Така че с 230 е на 3/4 от оборотомера си... Правете сметка. И не излиза скъпо - със 120 харчи 5.7 на сто, със 150 - 6.2 (средни скорости). Засякох я с доливане догоре, компютърът показваше същото с точност до десета!
След А3 Вюрцбург - Нюрнберг се качих на А9 за Мюнхен. Бях на круз-контрол (Гешвиндигкайтсрегелунг :) ) със 180, когато влезнах в Бавария и внезапно на таблото светна светлина "Dahoam" ("Вкъщи" на баварски) и колата започна да ускорява и се наложи да я управлявам ръчно. :) Прелетях отново с към 230 покрай Инголщадт и заводите на Ауди, да не се излагаме пред конкуренцията. (поздрави на Пилия пуяк). Пристигнах в Мюнхен точно в 14:00 с две спирки за по 15 минути. Средна скорост 140 км/ч, при разход шест на сто - като съм си спазвал всички ограничения.
Нашият скъп Полски пуяк имаше възможност да се вози да летището, където като отидох, имах чувството, че съм бил за последно преди две седмици, макар че бях отлетял от там предишният ден. На връщане минах през ТУ в Гархинг, за да й направя снимки за статията, прибрах се, и заспах като животно.
Кримхилде е невероятно постижение на техниката и се радвам, че имах възможност да я пояздя. Всички трябва да й се изредим. Но Мишо може да не бърза да си я взима - мога да му я разработя до към 300000 км без проблем. Последното е филмче и можете да й чуете гласа. Пак да си купиш, Мише!