(тва е дълго, запазете си го за когато сте на работа ;)


Тази седмица не ми върви. Сефте! През нощта перках като охрана, а през деня прасках лекции и обдухвах една Е60-ка, докато не ми се наложи да сметна едни упражнения за другия понеделник. Оказа се, че когато в продължение на шест дни спиш по два часа, и то на стол, внезапно ти изчезва способността да смяташ диференциални уравнения. Затова и престанах да работя нощем. Обаче когато се отрезвих и внезапно прогледнах, веднага забелязах, че пак съм си в Германия. И псувах. Много:

Снощи, начи, реших да си купя некви мезета, щото някакси ми се искаше да отпусна с някой филм (тука барове нямаме), понеже вечерта ми беше свободна - лонг форготен фийлинг. Разбира се, от университета ми бавеха заплатата, за да ми е гадно, а аз спестени пари нямам, щото тва са тъпи работи. Е, реших, че ще пазарувам с кредитната карта. За целта отидох до новооткрит магазин наблизо (не, не е в студентски град, тука три хиляди души нямаме нужда от магазин и затва и не ни отварят). Е да, ама магазинът както казах беше новооткрит и не им работеше системата за чарджване на кредитни карти. В този момент ми писна на лявата буза на гъзъ (така се пише, не гледайте умно). И реших, че ще си дръпна кеш от картата стотина кинта и, съответно, ще дам 7.50 евро на Баркли Банк ъф Ингланд за услугата. Е, да, обаче банкоматът на Дойче Банк реши, че не трябва да ми дава ОТ СОБСТВЕНИТЕ ПАРИ и ми глътна картата. Забележете, без дори да ми поиска ПИН. Явно с помощта на свръх-сложна, а la Discovery Channel електроника реши, че картата не е моя. Тук вече ми писна на целия гъз. След половин час висине по спирки си напазарувах от друг магазин (да бях отишъл направо там!). Ебаси, мисля, че имам правото да ям, при положение че работя по 90 часа седмица!

Та, както и да е, наспах се горе-долу и отидох на работа. Оказа се, че когато обработваш данни от аеродинамични измервания в Excel на архаичен пентиум с Win98 и когато си почти готов, последният обича да забива и да ти загуби два часа труд (отново лонг форготен фийлинг). Реших да започна отначало (затова ми плащат). След половин час работа (слава Богу, само половин) си открих малка грешка и неволно тупнах с всичка сила по масата, псувайки. Оказа се, че същата система има тенденцията при подобни обстоятелства да се рестартира - хлабава RAM, предполагам. С още по-неприятни псувни (на сръбски, щото от снощи ми бяха свършили българските) реших, че ще правя обедна почивка...

Тук идва капакът на цялата работа. До този момент неволите ми не включваха среща с германци. А аз съм им малко ядосан, понеже започнах практика по анализ на космическите мисии и в групата сме 6+1 - шестима дойчовци и аз. Та, те ми обясниха, че е недупостимо да се отсъства дори и от едно упражнение (оценката ни е обща) и, че аз съм нямало да си патувам преди 22ри Декемви за БГ, когато е последната ни среща за годината. Аз пък им обясних, че са зайци пети семестър, и че не са взели нито един от трите изпита, необходими за темата, а аз съм взел и трити, и че ако не ги кефи като идея да не празнувам Коледа с тях, ще се отпиша и ще ги оставя сами да си смятат орбитите. След този довод се смилиха над мен.

Таааа отидох до стола на химическия факултет и понеже нямах кеш (вж. по-горе) реших, че ще заредя столовата си карта от дебтната, понеже ми беше дошла заплатата (като подигравка, щото снощи ми трябваше). Е, да, ама автоматът (след 10-минутно чакане на опашка) реши, че картата ми е невалидна. МАМКА ВИ, ИСКАМ ДА ЯМ! Вбесен (още повече) отидох до един гълъбарник с банкомат на германската спестовна каса. Тя има навика да взима пет евра ако сметката ти е от друга банка (за сравнение, когато тегля от Граф Игнатиев, ми струва 4.20). Тааа, сега ще прескоча факта, че въпросният банкомат ми глътна И ТАЗИ карта, за да не си счупя клавиатурата и направо ще поясня, че си дръпнах кинти с другата кредитна (имам три) и все пак дадох по-предните 7.50 за услугата.

Наредих се на опашката със файнали заредена карта за стола. Е, тук човек може да избира измежду четири яденета на обяд (всъщност измежду две, щото едното е винаги вегетарианско, а другото е примерно сладко). И гледам, едната опашка огромна, а другата върви бързо. Какво се оказа - на яката опашка се редят за ЯБЪЛКОВ ЩТРУДЕЛ С ВАНИЛОВ сос, при това и двата тездяха предлагат това, щото се яде много. В смисъл, не е да минеш за основно и после за десерт (щото щтрудела го имам за десерт), ами просто те си го ядят за основно и ще им е най-яко ако все тва им правят! Аз трябваше да се задоволя с някво "много гадно" телешко филе с бирен сос и задушени зеленчучи за 1.90, ама поне минах бързо.

Не бях се хранил, говорейки. При това сам. А говорейки не е правилната дума, щото беше псувайки, понеже отвсякъде смърдеше на ванилен сос и за капак няква германка до мене (дебела, естествено) седна и след две минути стана най-демонстративно, защото МОЕТО ЯДЕНЕ Й СМЪРДЯЛО, а тя била вегетарианка! Е, тогава вече минах на немски и го отнесе много лошо с изречение от рода на "да те еба в натуралистката, бас държа че си космата и ти смърди митрата!". Един от плюсовете на германците е, че не са свикнали да ги псуват брутално и не знаят как да реагират, и просто си тръгват, а ти си доволен. Заебах си затворническата табла на масата и се изнесох без да се върна на работа. Просто не издържах.

Сега съм си пуснал бг-музика, че ми е по-мъчно за т.нар. трети свят отвсякога и се стягам за бг-парти - поне седемдесет човека на сто квадрата. Имам нужда. Само да си сметна упражненията и отивам.

"Те ще си начертаят и ще дойдат" - Tony G.