Лепенка

Въпреки че това си беше съвсем в неделя, някак си ми се струва, че случката се нуждае от собствена статия.

Та вървим си значи аз и Даяна по 6ти септември и сме се устремили със сила и скорост към Дивака, да хапнем по нещо. Изобщо не помня какво си говорехме, докато минавахме покрай посолствата (май унгарското беше първо). И както си говоря, Даяна ми сочи нещо. Аз гледам през улицата от другата страна, да видя нещо кола или някакъв странен индивид - абе нещо, заслужаващо внимание. И нищо не виждам.

Половин секунда по-късно забелязвам, че изобщо не съм погледнал в правилната посока. Всъщност посоката е била правилна, но съм се загледал прекалено далече. Това, което е трябвало да видя, се оказа грижливо отпечатана, цветна лепенка, която беше също така грижливо залепена централно на един осветителен стълб.