Железен гъз в Женева

Леле от колко време не съм писал. Срам и позор. Нищо, за тези от вас, които не знаят защо проверяват нашия долен блог, но въпреки това все още го правят, ето и наградата. Ще разправям за железните ни задници с малко снимки.

Повече за това, как да ти стане железен задника, пише на сайта на The Iron Butt Association. Тук ще обясбявам за нашето пътуване с моторетки из Европа.

Организацията

Цялата организация се дължи на Василий. Няма какво да се лъжем. Избра маршрута, намери къде да спим, резервира и до край се справи без грешка. Браво, благодарности получаваш без съмнение.

Сега като се замисля, цялото нещо го говорим от година и половина. После едни шест месеца си отне организирането. И до последно не знаех, дали от Камор ще ми докарат моторетката навреме.

Новият ми железен кон - идеално допълнение към железния ми гъз

Пътуването

Плановете на отиване бяха за 16 часа / 1650 км. Направихме го за 21, защото в Словения ни валя яко. Като исключим отиването, другата част на пътуването беше добре и без инциденти.

Отиването обаче си беше натоварващо. Тези от Iron Butt не си поплюват в условията. Ако беше хубаво времето през цялото време, може би нямаше да го усетя така. Но все пак ние пътувахме края на Юли, защо да не вали и да не е 9 градуса?

Френските Алпи - мотористи от всички страни: отидете да карате там!

Алпите и Франция

Във Франция е страхотно. Само това мога да кажа. Бях ходил в Париж - няма нищо общо. Алпите на север са супер, на юг също е страхотно. Хората са готини, пътищата са много добри, шофьорите са много толерантни .. какво му трябва повече на един моторист?

А, да - храна. Еми страхотна е. Винаги съм обичал френската кухня и яденето им, което се случва винаги по пет часа на сядане. На място е още по-добре. За виното може да напиша отделна статия.

На пътешествие покрай "Лазурния бряг"

Монако

Този град е като нищо, което бях виждал до преди това. Много искам да се върна там и да прекарам повече време. Има някаква необяснима смесица от култури, гъзария и мноооого мангизи. Определено си заслужава да се види при възможност.

Италия

През Италия минахме набързо на връщане. Сипахме по 50 евра в джоба на Берлускони за пътни такси. Малко прекаляват. Там беше готино, но някак във Франция ми хареса много повече. За там ще разправям догодина, живот и здраве, като отидем да караме.

Белград

Градът, който не се нуждае от коментар. Там става за ядене, пиене, купон и тези три работи ... Въпреки, че доста наподобява наши градове и не носи някакво уникално усещане на място, което е ново и странно, винаги с кеф се връщам там. И пак ще отида.

Целият маршрут

За онези от вас, които се питат "Абе за какво говори тоя, какви са тези градове и защо го чета това", ето и маршрута набързо.

• Ден първи: София - Цюрих. Да, правилно прочетохте - 1650 км, минахме през Белград, Загреб, Любляна, Мюнхен и оттам влезнахме в Швейцария.
• Ден втори: почивка - От Цюрих минахме през Женева и пристигнахме в едно страхотно селце във френските Алпи.
• Ден три: от северна Франция, та в южна - Екс ен прованс (или както се пише там на български).
• Ден четири: валеше, така че без мотори ходихме в Марсилия и направихме неуспешен опит да стигнем в Сен Тропе.
• Ден пет: Лазурния бряг и Монако - за мен водещият ден.
• Ден шест: Венеция и едно малко село до града - Доло.
• Ден седем: обратно към изтока - през Триест, Любляна, Загреб та в Белгар (ядене + пиене).
• Ден осем: само 400 км до София. Последното ни се видя смешно като разстояния. Всичко: 4550 км.